Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Ровете където си щете.
— Благодаря за разрешението.
— Всъщност — каза с усмивка той, — ще ти спестя усилията. Да, прав си. — Престана да се усмихва. — Или поне отчасти прав. Разговарях с някои… приятели в Иран. Да, много преди вашето нашествие. И сега им помагам да разширят влиянието си сред шиитите в Ирак. И знаеш ли защо?
— Защото за власт би продал и собствената си майка.
Той предпочете да не отговори, затова опитах друг удар.
— Защото те искат да държат за топките човека, който управлява Ирак, и ти доброволно си ги подложи. — Погледнах го в очите и попитах: — Да? Не? Топло или студено?
Шараби разбра, че се опитвам да го ядосам, и очите му се присвиха. Но беше хитър и за да ядоса мен, не се хвана на въдицата.
— Защото това помага на мен… и на моя народ — каза той. — И защото онези, с които сега се боря за водачество на иракските шиити, на цял Ирак — духовниците Систани, Садр и другите, — отдавна имат връзка с иранците. — Той помълча и ме погледна. — Също като вашето правителство във Вашингтон Техеран не е единен. Има много възгледи, много групировки. Не всички там са доволни от Систани или Садр. Затова подарих разузнавателни сведения с огромно значение на неколцина приятели от иранското правителство, те ги предадоха на съответните хора и изведнъж — О, Аллах! — пухкавите му ръце затанцуваха из въздуха, изобразявайки измъкване на заек от шапка — ето че Махмуд Шараби си има много могъщи покровители в Техеран и тук, в Ирак.
Изумително. Излизаше, че той е намерил ирански двойници на Клиф Даниълс и сега използва тия „приятели“ по същия начин, за да пусне пипала в иранското разузнаване. А може и да не беше чак толкова изумително. Всеки мошеник си има любим номер и твърдо вярва, че щом веднъж е успял, може да продължава до безконечност. Би трябвало да кажа на новите му ирански приятели какво се случи с Клиф.
В този дух казах:
— Когато играеш за толкова много отбори, понякога забравяш къде си самият ти.
Той го прие буквално и отговори:
— Вашингтон е на десет хиляди километра. Иран е на две крачки. — Усмихна се иронично и добави: — В крайна сметка няма да има съществена разлика. Знаеш ли защо?
— Имам странното чувство, че ще ми обясниш.
— Защото няма абсолютно никакво значение. Честно казано, иранците са точно толкова безсилни пред мен, колкото и американците. Аз съм иракчанин, полковник. Дори не харесвам иранците.
— Доводът не е убедителен, Шараби. Обясни по-добре.
— Защото се боя от сунитите, които получават сериозна подкрепа от нашите сунитски съседи. Тия хора са диваци. Убийци. Десетилетия наред потискаха и избиваха моя народ, шиитите, докато те живееха царски с богатствата, които по право принадлежат на нас. Ако спасяването на моя народ изисква сътрудничество с иранците… Как беше онази безценна фраза на Чърчил за Сталин? Да спиш с дявола…
— Мисля, Шараби, че ние си легнахме с дявола. А ти би трябвало сериозно да се тревожиш какво ще стане, когато Америка узнае що за гаден предател си. Дадохме много жертви и похарчихме безумни пари, опитвайки да освободим страната ти.
— Предател? О, не бих казал, полковник. Аз просто предадох един подарък. Изборът на подаръка не беше мой, нали? Прочел си писмата. Знаеш, че Клиф направи избора. — Той поклати глава. — Според мен твоят проблем не е Махмуд Шараби, а Клиф… но ще ти е трудно да се добереш до него.
Това явно отклони мислите му в друга посока, защото след малко се оплака:
— Американците са прекалено нетърпеливи. Не обичат дългите войни или борби. Имате един непоносим навик — искате всичко веднага. — Той замислено подръпна долната си устна, после добави: — Ако вашата армия си тръгне прибързано, моят народ ще бъде избит. Това беше голяма дилема за нас, но като включих своите ирански приятели, аз я превърнах във ваш сериозен проблем. Сега не смеете да напуснете от страх, че иранците ще запълнят вакуума и цялата тази война ще се окаже подарък за тях. Ако си тръгнете, Иран ще нахлуе и моите ирански приятели ще ни спасят. И тъй, Дръмънд, твоите сънародници са в стратегическа безизходица, а моите хора, шиитите — слава на Аллах — печелят и в двата случая. Или вие ще ни спасите, или иранците, или ще го направите заедно. Чудесна позиция за нас, не мислиш ли?
Гледах го и си мислех, че е с две глави над всички във Вашингтон. Прав беше, ние страдаме от националната мания да искаме успеха веднага — бързо хранене, бърз секс, бързи победи. И никога не поглеждаме по-нататък от утрешния ден. Шараби не само ни бе подмамил в Ирак, но и бе измислил капан, за да ни задържи. Ето, това беше невероятно… и много обезпокоително.