Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Само че вече съм се подготвил за това.
Сега бе мой ред да се усмихна.
— На твое място нямаше да съм толкова самодоволен.
— Какво означава това?
— Може иранските ти приятели да се намесят и да оправят нещата, но може и да пасуват, ако бушуващият в Ирак конфликт им се стори твърде голям залък. Тогава тук ще се разгори кървава гражданска война, сунитите може да победят и да издигнат нов Саддам, а в такъв случай не бих искал да съм на твое място. — Време беше да го притисна. Изправих се и казах: — Решавай.
Това му прозвуча убедително; нямаше как иначе, защото беше вярно.
Пистолетът се отпусна и Шараби каза:
— Предай на шефовете си от ЦРУ, че разполагам с неприятни тайни и за тях. Можем взаимно да се унищожим.
— Разбирам — уверих го аз. — Те също разбират.
Станах и направих няколко крачки към вратата, а той изрече малко объркано:
— Знаеш ли, Клиф наистина бе мой скъп приятел. Харесвах го.
Обърнах се. Дълго се гледахме, после казах:
— Изглежда, че унищожавате всичко, което харесвате, мистър Шараби. Убихте Клиф тъй безпогрешно, сякаш сам дръпнахте спусъка. А със своите кроежи, лъжи и манипулации направихте същото на народа си. Сунитите продължават да го избиват и не вие ще прекратите това. Какво пък, искрено ви желая успех.
Излязох и тихо затворих вратата зад себе си. Приближих се до Джим Тайри и му обясних, че Шараби няма нищо общо с отвличането на Биан или убийството на Клифърд Даниълс и е време да си вървим. Той ме изгледа със смесено изражение на изненада, объркване и раздразнение.
— Нали каза, че доказателствата били категорични?
— Сбърках.
— Сбъркал си?
— Той няма нищо общо с Биан или убийството на Даниълс. Съжалявам.
— Значи съжаляваш, така ли? А откъде знаеш, че няма нищо общо?
— Защото имаше пистолет и идеално оправдание да ме убие, но още съм жив.
Той за дълго се втренчи в мен. Накрая събра агентите си и съобщи:
— Получили сме невярна информация. Време е да изчезваме — веднага.
Отвори вратата и започнахме да се изнизваме.
За всеобща изненада обаче в коридора ни чакаше красива руса репортерка. До нея един помощник държеше прожектор, а друг крепеше на рамото си камера.
Репортерката гледаше мен, макар да бях сигурен, че не сме се срещали. Но по очите й усетих, че ме разпозна, което бе странно. Джим Тайри също забеляза това и ме изгледа втренчено.
После прожекторът грейна, красивата репортерка престана да ми обръща внимание и прекрачи напред, точно срещу Джим Тайри. Пъхна микрофона под носа му и каза:
— Вътрешни източници ни съобщиха, че Махмуд Шараби е заподозрян в предаване на американски държавни тайни на иранците. По-конкретно, че сме пробили компютърния код на тяхното разузнаване. Можете ли да коментирате какво открихте при обиска?
Тайри ме погледна и двамата споделихме една и съща неизречена мисъл. После той допусна огромната грешка да я изрече на глас:
— Ах, мамка му!
За да получат малко по-годен за излъчване материал, репортерката и Тайри опитаха още веднъж и този път той изрече напълно в духа на ФБР:
— Без коментар.
Избута микрофона настрани и с ускорена крачка се понесе по коридора към изхода.
Всички го последвахме. Вярна на професията си — да досажда по всички възможни начини, — репортерката подтичваше покрай нас и ни обсипваше с въпроси като, „Арестуван ли е Шараби?… Открихте ли улики?… Кой даде заповед за обиска?“
Не отговаряхме. Всички изглеждахме като идиоти.
37
Лошата вест никога не идва сама.
Всъщност първата лоша вест — че Махмуд Шараби е заподозрян в предаване на американски държавни тайни на иранците, както и неуспешният екранен дебют на Джим Тайри — дори не бе водеща във вечерните новини.
Напълно я засенчи лоша вест номер две: потресаващата история за двама саудитски принцове, посочени като финансови покровители на Заркауи, придружена от интригуващия коментар, че саудитското правителство може също да е замесено и какво може да означава това за нашата вече поразклатена дружба. Очевидно имаше ново изтичане на информация и вероятно мнозина във Вашингтон бяха крайно опечалени от това. Може и да не беше чак толкова зле американското общество да узнае истината, но новината бе изключително неприятна за принцовете, за Саудитска Арабия и за хората от американското правителство, замесени в опитите да се потули скандалът. Можеше да се окаже зле и за моя милост. Нали разбирате, ако търсех откъде е изтекла информацията, първият заподозрян щеше да се казва Шон Дръмънд.