Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
Жулиет си спомни очарователната дама, която я беше въвела в работната стая на Дантон.
— Колко тъжно… та тя беше толкова млада.
Франсоа кимна.
— Много млада. Смъртта й настъпила съвсем неочаквано, докато Дантон беше в Белгия. Подир завръщането почти си е загубил разсъдъка. Наредил да отворят гроба й, за да я целуне за сбогом. — Франсоа клатеше глава в знак на съжаление. — Трябваше да бъда край него!
— Ах, вие не бяхте ли в Париж? — Жан Марк го изгледа с нескрито любопитство. — А къде сте били тогава?
Франсоа се поколеба.
— Във Вазаро.
— Значи не сте се върнали веднага в Париж?
— Не.
— А кога пристигнахте в Париж? — попита Жулиет.
— Една седмица преди вас.
— Мога ли да попитам защо? — осведоми се Жан Марк.
Франсоа го погледна право в очите.
— Не, не може! Сбогом! — Той се обърна и тръгна към вратата.
— Почакайте! — Жулиет го настигна на изхода. — Следователно сте напуснали Катрин едва преди няколко седмици. Тя добре ли е?
— Много добре.
— Защо не ме поглеждате? Да не е болна?
— Вече ви казах, че е добре със здравето. — Франсоа бръкна в джоба на панталоните си и извади сгънат къс хартия. — Добре, че ме догонихте. Това е за вас.
Жулиет взе парчето хартия.
— От Катрин ли?
— Не. — Франсоа отвори със замах вратата. — Не е от Катрин.
Жулиет вдигна учудено вежди, когато вратата се хлопна след него. При споменаването на Катрин беше реагирал особено и тя не знаеше дали да му вярва, че във Вазаро всичко е наред. Потънала в мисли, разгърна хартията, която й беше предал и хвърли поглед към нея.
В следващия миг дъхът й секна. Жулиет познаваше твърде добре почерка!
С настоящото прехвърлям статуетката на „Вихрения танцьор“, собственост на Бурбоните, на Жан Марк Андреас за вечни времена.