Вихрената годеница

— Пак сте дошла сама — каза Нана неодобрително на Жулиет. — Вече ви казах, че…

— Но аз съм облечена толкова незабележимо — прекъсна я Жулиет. — Роклята ми е обикновена и проста като вашата, а пък съм много по-непривлекателна и не привличам вниманието върху себе си. Трябва да разправяте наоколо, че съм вашата нова ученичка. — Тя направи кисела гримаса. — Това е голата истина, тъй като установих, че изработването на тези ветрила е твърде трудна работа. Бях прекалено самоуверена. Това е една от съдбоносните ми грешки. Покажете ми как се правят! — И като понижи глас, тя продължи: — Бих желала да ви задам няколко въпроса.

Нана се изправи.

— Елате с мен! Натрупала съм материалите на една работна маса в задната стаичка на кафенето.

В малкото помещение, където Нана въведе Жулиет, имаше само четири малки бъчви и работна маса, върху която се търкаляха различни видове хартия, ленти и дървени спици.

— Седнете! — Нана се отпусна на стола от другата страна на масата и грабна ножиците. — За какво става дума?

— За Франсоа. Той от вашите ли е?

— Истинското му име е Уилям Даръл. — Нана започна да реже дебелата хартия. — С това смятам, че отговарям на вашия въпрос.

— От кога е с вас?

— От началото на революцията.

— Искаше ли да ни помогне, когато пристигна в манастира?

Нана поклати глава.

— Дантон го прати там. Той не е знаел какво се разиграва. — Тя вдигна безпомощно рамене. — Ала и когато е видял изстъпленията, не е могъл да се намеси, без да разкрие своята самоличност, а след това нямаше да има за нас вече никаква стойност! За него в онзи момент въпросът е бил дали да спаси тогава няколко живота в манастира, или по-късно хиляди.

— Аз самата не знам какво решение бих взела на негово място.

— Това е едно от онези решения, които той трябваше непрекъснато да взема през последните две години — каза Нана. — Кой ще умре? Кого можем да спасим?

— Вие му се възхищавате, нали?

— Той е храбър мъж. — Лицето на Нана доби непристъпен вид. — А сега ще ви покажа как се правят тези ветрила. Къде срещнахте най-големи трудности?

За Нана очевидно темата Франсоа беше приключена.

Жулиет сви рамене.

— Ах, за мен всичко беше трудно, особено слепването на двете части, така че да не се повреди рисунката.

— В такъв случай сте употребявали неподходящ туткал. Аз използвам специален, който се приготвя от козина, кожа и кости.

Жулиет изкриви лице.

— Това звучи отблъскващо.

— Той страшно вони, но същевременно придава здравина и еластичност. Трябва да се взема съвсем по мъничко, иначе ще се повредят пръчиците или пък опънатото платно. — Нана й подаде шишенце с туткал и два дървени обръча. — После се опъва много здраво хартията върху обръчите и се оставя цели два дни да съхне. След което може да се рисува.

— А пръчиците?

— След това ветрилото се нагъва. — Нана й посочи някаква дървена форма, в която двайсетина жлеба излизаха от един център. — За целта са необходими това приспособление и голямо старание. При прегъването всичко трябва да съвпадне отведнъж. После се залепват внимателно пръчиците между отделните листа и съхнат един ден. Може и по-дълго, ако за опъване се използува коприна или козя кожа. С един нит пръчиците се закрепват заедно, а накрая се украсява с ленти и цветя.