Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Да. — Тя скръсти ръце, за да спре треперенето им. — Непростима е!
Видимо засегнат, той улови юздите.
— Adieu, Катрин! Ако имаш нужда от мен, прати ми вест и…
— Няма да имам нужда!
— Така си и мислех. — Той пришпори коня си, но го спря, преди да излезе от двора. Хвърли й последен поглед през рамо. Лицето му беше измъчено. — Аз наистина те обичам, Катрин!
Тя гледаше безучастно.
Не пророни нито дума.
Той не очакваше отговор. Обърна се и се понесе по-далеч от господарската къща.
Малко по-късно мъглата го погълна и той изчезна от очите й, сякаш никога не е бил във Вазаро.
Катрин тръгна към къщата. Тя се тътреше бавно като немощна и грохнала старица.
Зъзнеше. Време беше да свали жълтата си рокля и да облече вехтата работна роба, после да тръгне надолу към полята.
Мишел сигурно вече беше там. Щеше да й се усмихне и болката й щеше малко да се уталожи.
Днес възнамеряваше не само да наблюдава труда на другите. Щеше й се и самата тя да участва в беритбата. Това щеше поне малко да облекчи болката.
Вазаро щеше да й помогне, така както веднъж вече й беше помогнал.
Глава двадесета
Жулиет седеше в кафене „Дю Ша“ на същата маса, която бяха избрали с Жан Марк последния път. Тя постави черната копринена чанта в краката си и огледа набързо заведението.
— Днес сте сама — застана ненадейно пред нея Нана Сарпелие и постави забързано таблата пред Жулиет, за да й представи нова колекция от ветрила. — Всяка жена без придружител изглежда подозрителна. — Тя се отпусна на стола срещу нея. — А така и аз събуждам подозрение.
— Бих искала да разговарям с вас на четири очи. — Жулиет посочи с жест към чантата в краката си. — Два милиона ливри!
Нана облещи очи.
— Света Дево! И с тази колосална сума се влачите из Париж… сама?
— Пристигнах с наета карета.
Нана се втренчи в нея първоначално недоумяващо, после отметна глава назад и се засмя от все сърце.
— Май трябва да съм ви благодарна, че не сте изминали целия път от Кралския площад дотук пеша.
Жулиет се усмихна.
— Сметнах, че е достатъчно сигурно, щом като жива душа не знае какво нося със себе си. Жан Марк имаше намерение утре да ме придружи дотук, но…
— Вие не искате да е с вас — довърши Нана вместо нея. — Защо не искате?
— Моите работи не го засягат. — Жулиет кръстоса ръце на масата. — Срещу двата милиона ливри бих искала потвърждение на кралицата, че признава Жан Марк Андреас за собственик на „Вихрения танцьор“.
— Ах, ето какво било значи… „Вихрения танцьор“. — От устните на Нана се разнесе почти беззвучно подсвиркване. — За него, значи, ставало дума.
— Бих искала да получа много бързо това потвърждение. Възможно ли е?
— Става все по-трудно да се прониква при нея. — Нана кимна подир кратко колебание. — Утре. За два милиона ливри можем да се нагърбим и с това допълнително усилие. — Погледът й продължаваше да пронизва като стрела лицето на Жулиет. — Защо подир цялата тази игра на криеница сега сте толкова откровена?
— Реших да ви гласувам доверие, защото работим за една и съща кауза.
Нана сведе поглед към черната чанта.
— Двата милиона са огромна помощ. Вие знаете, че кралят умря преди два месеца на гилотината, нали?
— Да, това беше първото, което чухме да се говори след пристигането ни в Париж. Вие не можахте ли да направите нещо за спасението му?
— Опитахме се да го избавим, ала кралят беше охраняван изключително строго. Той посрещна смъртта с голямо достойнство. — Нана въздъхна и леко поклати глава. — Понякога всичко ми изглежда безнадеждно и ме отчайва. — После на устните й заигра решителна усмивка. — Но освобождението на кралицата и дофина трябва на всяка цена да се увенчае с успех.
— Какво стана с Мари Терез и сестрата на краля?
— Според салическото право принцесата не може да претендира за мястото на престолонаследник и затова не е в опасност. А в случай, че мадам Елизабет благоволи да се откаже от кралските си маниери и обноски, то и на нея няма да й се случи нищо лошо.
— Но кралицата е в опасност — промърмори Жулиет с тревога в гласа. — Нея прекалено я мразят!
Нана кимна сериозно.
— А малкият и невинен Луи Шарл сега минава за крал на Франция, към него са насочени надеждите на роялистите. Ето защо за мнозина той е сериозна пречка, която биха искали да отстранят от пътя си.
Жулиет си спомни миловидното весело момченце, което познаваше от Версай.
— Имате ли вече някакъв план?