Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
Едва-що бе влязъл Студени — първият зимен месец, — получи се вест от Цариград, че там е умрял злочестият български цар Роман, който беше в плен у ромеите. Патриархът нареди да се служат панихиди по всички църкви, ала никой не пожали от сърце умрелия цар, освен слугите му, към които бе бил винаги милостив и шедър. Великият войвода тайно изпрати люде в Цариград, за да узнаят дали наистина царят бе умрял. Те се върнаха бързо — нямаше какво много да разпитват, царят наистина бе умрял. Тогава Самуил Мокри събра в дома си в новия град Преспа шестима мъже: деволския войвода Ивац, пернишкия войвода Кракра, лариския войвода Никулица, сервийския войвода Полемарх, Яков Рун и отец Емилиян. За всеки от тия шестима мъже той имаше по-особени причини, за да го вика в своя дом, а пред тях шестимата искаше да изправи сам себе си като на съд. Чужд на тия люде беше монахът и като видя великият войвода, че Ивац, пък и Кракра обръщаха към черноризеца криви, недоверчиви погледи, посочи го с ръка и рече:
— Отец Емилиян е мой изповедник. — После се обърна към пернишкия войвода и добави: — Той като тебе, войводо, е също от Горна земя.
Войводите посочиха на монаха почетно място и той седна между тях с голямо смущение, но очите му, както винаги, горяха със силен блясък.
— Вие знаете — започна великият войвода, — цар Роман е мъртъв, бог да го дари с милост в небесния му живот. Пратих люде в Цариград и те потвърдиха това, което вече знаехме. Нашето царство е без цар. Досега, макар цар Роман да беше в ромейски ръце, ние редяхме царството и водехме войската от негово име, вярвахме също, че той ще се върне при нас. Сега царството ни е без цар. Аз няма да ви залъгвам с хитроумни, измамни думи, а ще ви кажа това, което е на сърцето ми и в моята мисъл: реших да се проглася с помощта и одобрението на българското болярство и войводство за цар български. Царството ни не може да стои без цар. Казах своето и сега искам да чуя това, което е на сърцето ви и в мисълта ви.
Като видяха тия шестима мъже, че великият войвода чакаше отговора им, спогледаха се и потърсиха кой след кого трябваше да говори. Започна най-напред Ивац, който беше най-близък на великия войвода и по отколешна дружба:
— Какво има да се говори… Никой не е по-достоен от тебе да бъде цар български. От царския корен не остана вече ни една жилка, а не беше ли ти и досега на първото място в царството ни за всяко нещо? Аз казвам: ти ще бъдеш цар.
— И аз казвам: ти ще бъдеш цар — побърза веднага след него Кракра, който и сега, на зряла вече възраст, беше все още нетърпелив и буен. — И когато беше жив царят, ние вървяхме след тебе, а не след него.
Кимна Никулица един път и още един път с глава и каза само това, което беше нужно:
— Да, да. И аз казвам същото: ти ще бъдеш цар и по-достоен от тебе няма.
Димитри Полемарх още от самото начало кимаше приветливо и се усмихваше, но той не можеше да започне и да свърши с няколко само думи, пък и мисълта му летеше по-нашироко. Той дочака своя ред като най-млад от четиримата войводи и започна с приятния си глас:
— Вече се каза и аз ще повторя и ще потвърдя: Самуил Мокри, велик войвода български, е най-достойният да бъде цар български. Той и досега беше с царска власт, само санът му не беше царски. Ще бъде и от днес нататък това, което е било и до днес. Ала в тоя час ние трябва да приемем и нашето задължение. Ние сега не бива да оставяме великия войвода да излезе пред цялото царство или макар само пред великия съвет и да каже: аз ще ви бъда цар. Ето ние четиримата ще излезем и ще го прогласим за цар български, ще поискаме одобрение и подчинение. Наша първа работа сега е да отидем във Воден и да съберем великия съвет, а след това вече всичко ще бъде в ръцете на новия наш цар.
Отново закима приветливо към всички Полемарх и седна на мястото си. Самуил Мокри изслуша четиримата войводи с едва побдедняло лице, а сега изеднаж се раздвижи, сякаш си спомни нещо забравено.
— За Воден и за Охрид също — рече той. — Охрид е много по-сгоден град за българска престолнина и с голямата си хубост, и с мястото си през толкова планини откъм ромейска страна. Воден е отворен и ромеите стигаха вече до него не един път. Аз ще посоча Охрид за престолнина на царството ни.
Полемарх веднага се обади, цял озарен от най-хубава усмивка:
— И нека това бъде твоята първа царска воля и повеля.