Пепеляшка и царският син

— Заклевам се, че ще служа вярно на царство ти?

Докато продължаваше всичко това, над града непрекъснато се носеше камбанен звън — биеха камбаните на всички охридски църкви. Около съборната църква се бе насъбрал многоброен народ и шумеше, дигаше врява, споменаваше Самуил Мокри, чакаше нетърпеливо да го види с царска корона и багреница, но още по-често приказваше за своите всекидневни грижи и залисии. Приказваше и за студеното време, приказваше и духаше в ръцете си, потрепваше с нозе — беше третата неделя на месец коложег, с облачно, студено небе, във въздуха се премятаха снежинки.

Нововенчаният цар нямаше царски дворец в Охрид и покани на обед в своя досегашен охридски дом патриарха, кавхана, великите боляри и войводите. Докато чакаше гостите си, цар Самуил смени тържественото си царско облекло и се облече, както преди, със своето празнично войводско облекло. Помагаше му Радой и беше необикновено усърден и мълчалив, но царят усещаше, че той едвам задържаше езика си. И го попита, без да го погледне:

— Е? Какво ще кажеш?

— Нищо — отговори скромно Радой. Царят чакаше.

И слугата не можеше да се въздържа повече:

— Ти сега стана цар… е, по-добре! Кой друг е по-достоен от тебе? Цар — повтори бъбривецът и продължи: — За другите ще бъде по-добре, за всички други, ето и за децата ти, и за же-жена ти… царица стана. Но за тебе няма да бъде по-добре. Ти сега ще събираш греховете на всички, всички ще те товарят с греховете си. Сега всеки за всяко нещо: царят! За всяка несполука и беда царят ще бъде виновен. А беди и несполуки много! По всички люде. А ти къде ще можеш да нахраниш и да напоиш всички. Да угодиш на всички. Ето и аз ще ти искам нови беневреци, но-нова руба, като съм вече царски слуга…