Пепеляшка и царският син

Никифор Веста също не видя в тъмнината българския велик войвода. Но той видя как се мяркаха българските стражи по насрещния бряг, видя и позна, че вече спеше целият български стан. Върна се бързо към шатъра си и продължи да се разхожда пред входа му, извил назад и стиснал здраво късите си ръце; подобно на своя император, Никифор Веста, наречен още Уран, беше невисок, дори нисък на ръст, но сух и във всяко нещо бърз, нетърпелив. Още щом се стъмни добре, той изпрати по една малка дружина конници надолу по течението на реката и нагоре — срещу течението й. Те трябваше да видят дали нямаше някъде наблизу брод през придошлата река и вече ги очакваше да се върнат. Уран не каза нищо за нощната почивка на войниците и те налягаха край огньовете с оръжието си.

След два широки завоя надолу реката се бе разляла през ниските си брегове и водата й по най-дълбоките места едвам стигаше до корема на коня. Никифор Уран преведе войската си през тоя разлив и обхвана българския стан отдалече, та го удари от две страни в едно и също време. Беше след полунощ, но месечината все още не беше изгряла. Най-напред пленниците усетиха нощното нападение и това помогна още повече на ромеите. Пленниците нощуваха в долния край на българския стан и бяха най-близу до разлива. Когато усетиха приближаването на своите в нощната тъмнина, те ги поведоха неусетно към българския стан от двете му страни; те убиха и трима от българските стражи, които също бяха усетили нападателите, но не успяха да дигнат своите…