Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Минаха покрай безброй дюкянчета, банки, адвокатски кантори, лекарски кабинети, магазини за дрехи и покрай три салона за хазарт.
От другата страна на улицата бяха разположени пазарът за месо, една ковачница, две товарни компании, компанията „Лийвънуърт“ и „Пайкс Пийк Експрес“, която разнасяше пощата, и дрогерията „Фарел“. По-надолу се виждаха още много дюкянчета, хотели, ресторанти, една църква, танцувални салони и твърде много публични домове. Най-сетне стигнаха до ресторанта, предадоха котките, взеха парите и се върнаха в магазина. Джини се усмихна на Франк, поблагодари му за помощта, защото той се бе оказал прав — ако не я бе придружил, дебнещите негодници можеха да я нападнат.
— За мен беше удоволствието, Ана. Очаквам с нетърпение утрешния ден.
— Довиждане и още веднъж ви благодаря, мистър Кинон.
— Моля те, наричай ме Франк.
— Довиждане, Франк! — Джини видя как той с усмивка влезе в съседната сграда, а тя отиде в задната стаичка на магазина, за да хапне обяда, който Хати й бе приготвила. Мислите й се лутаха между това, което знае и това, което й предстоеше да научи.
Баща й бе писал, че единственият човек, който знае за неговото находище на сребро, е този, който пречиства скъпоценната руда: Франк Кинон. „Ако пробите му са точни — пишеше баща й — мината ще ни донесе доста пари и ние ще станем известни“. Според Закона за заселниците, подписан от Линкълн през 1862 година, всеки може да притежава до шестдесет акра земя. Матю Марстън бе предявил такъв иск и молбата му се съхраняваше в кантората на „Колорадо Дженеръл Ланд“ в Денвър на името на Вирджиния Ан Марстън. Нарочно не бе подал документите за находището в Колорадо, за да не разберат Кинон и другите къде точно се намира то. Матю и Клей бяха открили „твърде богата жила, която повечето от златотърсачите биха пропуснали, дори и да стъпят точно върху нея“. Неопитните и невежите едва ли щяха да обърнат внимание на синкаво-сивите „камъни“. Баща й бе казвал, че е по-лесно да се открие злато, защото среброто е примесено с други минерали и трябва да се отдели. За това се изисква опит, много работа, добри инструменти и сръчност. Много е трудно да се намерят хора, които да вложат парите си, защото добива на сребро струва твърде скъпо и са нужни много работници, които да копаят, да превозват и пазят стоката.
Франк бил принуден да признае, че пробата съдържа доста висок процент на чисто сребро и много лесно може да се пречисти. Било изчислено, че „всеки тон руда ще донесе хиляда долара в злато, четири хиляди долара в сребро и допълнителни приходи заради оловото и кварца.“ Мат пазеше в тайна находището си, докато разработи с подробности плана за добива, защото новината за новооткритата жила щеше да привлече прекалено много хора — хора, които търсят само злато, хора, които пренебрегват среброто и други, които можеха да създадат неочаквани проблеми. Той бе подал иска си за този участък земя, след като двамата с Клей добре проучиха мястото и след като Клейтън Касиди и още един златотърсач бяха убити и изгорени в една колиба. Мат не знаеше дали похитителите са разбрали, че вторият човек, когото са убили, не е бил той. Предполагаше се, че Мат е тръгнал да търси инвеститори и работници, но Джини не знаеше дали той бе все още жив.
В писмото си той я предупреждаваше за кражбите и убийствата, за корумпираните и некомпетентни политици, чиновници, пробиери и за специалните агенти, които се опитваха да прилагат законите и да наказват престъпниците. Но тук в Колорадо някои се изкушаваха от леснодостъпните богатства и им беше все едно как се сдобиват с тях. Търговията с кожи процъфтяваше в планините и топлите дрехи бяха доста скъпи. Фермерите произвеждаха така нужните хранителни продукти и ги продаваха на безбожни цени, таксите на доставчиците също бяха доста високи.
Джини разбираше защо баща й не е разкрил мястото на находището и защо не може да обвини Кинон в убийство. Тя много добре знаеше защо му бяха нужни тези инвеститори и защо предпочиташе да го смятат за мъртъв. „Но къде ли е сега и защо все още се крие?“ — питаше се тя. Ако Стоун беше тук, тя би могла да го помоли да я заведе до колибата на баща й, където вероятно се укриваше той.