Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— Какви ги приказваш? — пристъпи към него Рени, почти готова да изтръгне отново сламената запушалка. — Да не смяташ да опожариш това място? А какво ще стане с нас?
Плашилото махна с ръка. Озъбената му усмивка изопна още повече издутите му черти, при което те изписукаха.
— Не би било твърде благородно от моя страна, след като ме спасихте, нали така? Напълно справедливо, първо ще ви пусна да се измъкнете. И добре ще е да го направите веднага, защото ми остават само няколко минутки, стари приятели. Тези парцали „Фермер Джон“ не осигуряват истински здрава изолация, ако разбирате какво имам предвид.
— Не знаем как Да се измъкнем оттук — отвърна Рени. — Има ли… има ли пресечен пункт? Както в реката?
— Проход? — Заоблената усмивка на Плашилото стана още по-широка. — Нима дори не знаете как се наричат? Вие наистина сте пришълци, прав ли съм?
— Знам какво е проход — прекъсна го Азадор. — И знам, че има такъв тук, в твоя замък.
— Замък! — Плашилото изхриптя и удари коляното си с облечената си в ръкавица ръка. Надигна се облаче прах. — Бива си го. Трябваше да видите колибата ми в истинския Изумруден град — това беше замък! Това тук — о, Господи, струва ми се, че е инженерна интерпретация на някаква старинна гвардейска хералдика или нещо такова. Купихме го евтино, когато създадохме всичко това.
— Все пак има ли… проход тук? — настоя Рени.
— Имаше. Ако нямате нищо против да прегазите още около двеста от тези проклети механични човеци. Намира се в тронната ми зала, зад стенния екран. Но сега са притежание на торнадата на Тенекиения човек — разполагат с почти всичко. Защо, мислите, се домъкнах чак тук в този достоен за окайване вид? — То повдигна няколко от тръбичките и ги разклати опечалено. — Не мога да повярвам, че всичко приключи.
— Чувам тракащите човеци съвсем наблизо — обади се !Ксабу. — В голямата зала под нас са.
— Няма да успеят да проникнат тук — каза пренебрежително Плашилото. — Затворим ли тези врати, ще им са необходими дни наред, за да се промъкнат.
— И как да се махнем? — попита отново Рени.
Тъй като вратът му бе все така издут, на Плашилото му се наложи да се обърне с цяло тяло към нея.
— Трябва да помисля. Значи ви е необходим проход, така ли?
То подпря безформената си брадичка с длан и постави показалец върху бледото си слепоочие.
— Мамичката му! — изкрещя в ъгъла Азадор. — Отървете ме от това същество!
Рени се обърна и видя Емили да отстъпва с разтреперани устни. Изглежда, момичето най-после бе проумяло, че ухажването й е нежелателно. Рени се вмъкна между двамата.
— Стой близо до мен — каза на момичето тя.
— Но той беше моят специален хенри — отвърна с треперещ глас Емили. — Наричаше ме сладък мъничък пудинг.
— Нима? — стрелна към Азадор презрителен поглед Рени. — Случва се много често в РЖ — понякога мъжете там са абсолютни боклуци.
Обектът на описанието врътна очи и скръсти ръце пред гърдите си.
Плашилото плесна с меките си длани.
— О! Разбира се! Можете да отидете в Завода. Там има проход, където Реката напоява обработваемите растения.
— Завода? — попита Азадор. — Та нали Тенекиения човек е най-могъщ тъкмо там!
— Да, но в момента не го е грижа за задния му двор, тъй като цялото му внимание е насочено тук. Където се разиграва финалът на играта.
Кралят на Канзас бе започнал да спада. Подпухналите му черти придобиха тревожно изражение.
— Но не бива да му позволявате да хване това момиче. Ако се докопа до Доротито, цялата игра приключва.
— Това за теб игра ли е? — поклати глава разстроената Рени. — Всичките тези мъртъвци, страданието, всичко е просто една игра, така ли?
Плашилото полагаше усилия да държи главата си изправена.
— Просто? Нима наистина си толкова ограничена? Бил съм вън от тази симулация само в продължение на две години — колкото да сменят течностите и филтрите ми в РЖ, и толкоз. Загубих най-малко петнайсет процента от костната си маса, за Бога, или както го наричате, атрофия на мускулите! Дал съм всичко, което имам, на този сим-свят и останах в него дори след като онези, които-и-да-са, доплуваха от някаква друга симулация и избутаха моите партньори. Сега смятам да се самовзривя заедно с цялата сграда, така че това копеле Тенекиения човек и тлъстият му приятел да не могат да сложат ръце върху нея — което означава, че ще ми отнеме няколко седмици, докато открия обратен път, — а ти наричаш всичко това „просто една игра“? — Той потърка отпуснатото си лице. — Явно ти не си на себе си.
— Бил ли си наскоро навън? Вън от мрежата?