Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Рени обгърна с поглед огромното, лишено от прозорци сивозеленикаво пространство и се усъмни в подобно твърдение. Очите й попаднаха на лозунга.
— Чакайте.
Тя откъсна от стената дълго парче хартия, пристъпи внимателно до вратата и го завърза на клуп за дръжката. Подаде двата края на Азадор, взе един от сгъваемите столове — това място наистина би свършило отлична работа като сиропиталище в Пайнтаун — и се приближи странично до вратата. Пресегна се със сгънатия стол към резето и го натисна, докато то щракна, а Азадор опъна краищата и вратата се открехна.
Не последва взрив. Нито пък върху им се изсипа дъжд от тънки остриета. !Ксабу пристъпи бавно към вратата с приведена към земята муцуна, като змия, дебнеща мангуста, Рени се помоли наум за безопасността на малкия човек.
Бабуинът не забеляза нищо обезпокоително, бавно мина през вратата и се скри от погледите им. Рени затаи дъх. Миг след това се появи отново с настръхнала по гърба козина.
— Елате бързо!
В стаята нямаше нищо друго освен купчина стари дрехи в центъра на пода, окичена с гирлянди от маркучета и тръбички. Рени тъкмо се канеше да попита !Ксабу, какво толкова го бе впечатлило, когато купчината стари дрехи надигна сплесканата си, смачкана глава. Емили изписка и отстъпи към вратата.
— … помощ… — измърмори нещото с немощен, сух глас, който заглъхна, преди да успее да довърши.
— Божичко, но това е Плашилото.
Рени пристъпи напред, но се поколеба. Нали тъкмо това нещо искаше да ги убие? Но пък вероятно можеше да им каже как да се измъкнат от тук. В противен случай ставаха изцяло зависими от Азадор, а с всяка изминала секунда това засилваше нейните безпокойства.
— Какво трябва да направим? — запита тя смачканото нещо на пода.
То вдигна пръст и посочи към една от вратите, които почти не се забелязваха върху стената. Дано само нещото да бе достатъчно на себе си, за да е сигурно коя от тях накъде води.
— Чувам металните мъже да се приближават — обади се !Ксабу. — Много силно. Съвсем близо са.
Рени грабна Плашилото, като внимаваше да не се препъне в омотаните като спагети маркучета. Кралят на Канзас се изви леко в ръката й — изключително неприятно усещане, сякаш я полази някаква змия от парцали.
„Като че ли всячески се стремят да дискредитират онзи чудесен филм «Оз»“, мина й неволна мисъл.
Вратата се отвори с едно докосване; зад нея една стълба отвеждаше нагоре. С окаменяло между благоговение и погнуса лице Емили грабна останалите по земята маркучи и единия обут в бота крак на Плашилото и забърза след Рени, последвана на крачка от Азадор и !Ксабу.
На върха на стълбата ги очакваше някаква наподобяваща котелно помещение стая, кръстосана от гъста мрежа тръби по тавана и по стените. Един-единствен стол, измъкнат като че ли от пилотската кабина на старовремски самолет, бе поставен пред шкафа от имитация на дърво, в който се намираше екранът и около който се извиваха всички тръби.
Главата на Плашилото се разтресе. Треперещата му ръка се насочи към една от тръбите, чийто край сключваше деветдесетградусов ъгъл с останалите и стърчеше на разстояние малко повече от метър над пода. Плашилото напрегна сили да си поеме дъх. Рени се приведе да чуе шепота му.
— … в гърдите…
Тя огледа накрайника, а след това и усуканата купчина от дрехи и фланелената риза, покрили тънките като ивици плат крака и празната глава. Напъха почти изпразненото му туловище върху накрайника между две копчета на ризата му, сякаш набивайки го на кол като някоя жертва, на средновековната Инквизиция, и го закрепи на мястото му. Не последва нищо. Едната ръка на Плашилото се заклати към един маховик. Когато Азадор го завъртя, стаята се изпълни със съскащ въздух.
Най-напред започна да се издува тялото на Плашилото, а след малко и главата му. Накрая кралят на Канзас се изтръгна от накрайника с лишените си като че ли от стави ръце, издути като балони, и се извърна вдървено към Рени и останалите двама. Извади пръста си от дупката в гръдния си кош и изпусна малко от въздуха, докато заприлича на предишното, отпуснато като чувал същество, след което напъха в отвора малко слама от вече неслужещия му за нищо крак.
— Имам мехури, каквито не бихте могли да си представите — заобяснява то с тънък и напрегнат глас. — С една хватка мога да ги напълня с въздух. А това тук е несъмнено Обирджийския град.
То намигна, но главата му бе така издута, че клепачът му не можа да се притвори напълно.
— Това няма да издържи дълго, но все пак достатъчно, за да се убедя, че нито едно от тези копелета не ще успее да завладее Изумрудия — освен, ако някой от тях не иска да се превърне на прах и пепел.