Талисманите на Шанара

— Дамсон — неочаквано се обади Мати Ро. Бе станало по-тихо и тя шепнеше. — Случвало ли ти се е понякога да се окажеш в небрано лозе? — тя изглеждаше като че ли объркана. — Точно така се чувствам в момента. Тук съм, но не съм сигурна защо.

Дамсон дойде по-близо.

— Искаш ли да бъдеш някъде другаде?

— Не зная. Не, мисля че не — тя прехапа устни. — Но не съм сигурна какво правя тук. Зная защо дойдох, но не разбирам кое ме накара да взема това решение.

— Може би причината няма значение. Може би единственото, което има значение, е това, че си тук.

Мати поклати глава.

— Не мисля така.

— Сигурно не е толкова трудно да разбереш, аз съм тук заради Пар, защото му обещах да го намеря.

— И защото го обичаш.

— Да.

— А аз дори не го познавам.

— Но ти познаваш Морган.

Мати въздъхна.

— Познавам го по-добре, отколкото той познава себе си. Но не съм влюбена в него — тя помълча известно време. — Поне така ми се струва — Мати погледна настрани, натъжена от това признание. — Дойдох тук, защото се отегчавах да стоя все на едно място. Така и казах на Планинеца. И беше вярно. Но дойдох заради още нещо, но просто не зная какво е то.

— Мисля, че може би е Морган Лех.

— Не е.

— Струва ми се, че ти имаш нужда от него.

— Да имам нужда ли? — Мати беше озадачена. — Не мислиш ли, че е обратното? Той има нужда от мен!

— И това е така. Вие имате нужда един от друг. Аз ви наблюдавах, Мати — тебе и Морган. Забелязах как го гледаш, когато той не те вижда. Забелязах и него как те гледа. Между вас има нещо повече, отколкото си мислите.

Високото момиче тръсна глава.

— Не.

— Ти се тревожиш за него, нали?

— Това е различно.

Известно време Дамсън я наблюдаваше без нищо да каже. Мати гледаше някъде в пространството между тях, кобалтовите й очи бяха бездънни и неподвижни. Тя виждаше нещо, което никой друг не можеше да види.

Когато вдигна поглед, очите й бяха празни и тъжни.

— Той още обича Куикнинг.

Дамсон бавно кимна с глава.

— Да, вероятно.

— Винаги ще я обича.

— Сигурно, Мати. Но Куикнинг е мъртва.

— Това няма значение. Чувала ли си го как говори за нея? Тя е била красива и магична и също е била влюбена в него — Мати примигна със сините си очи. — Трудно е да се опитваш да преодолееш нещо подобно.

— Няма защо да го правиш. Не е необходимо.

— Необходимо е.

— Той ще я забрави с времето. Това е неизбежно.

— Не, никога. Няма да допусне това.

Дамсон въздъхна и погледна настрани. Нощта наоколо им бе дълбока и тиха, сякаш в нея бе стаено някакво очакване.