Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Поне в Средната земя. Там, където съм израсъл аз, нямаше. Доколкото ми е известно, това са магически същества. А в Западната земя нямаше магия. Когато дойдох тук за пръв път … видях червен дракон. Чувах, че се срещали много рядко. А сега бяха останали поне с един по—малко.
Тленните останки на звяра не я притесняваха особено, пък били те и на дракон. Ричард отдавна бе стигнал до извода, че колкото и да му се искаше да я фрасне с нещо тежко по главата, би имал по—голяма възможност да се измъкне от положението си, ако не й се противопоставя. Непрекъснатата битка с противник изстисква силата на човек и шансовете му да измисли достоен начин за измъкване намаляват. Реши да държи мислите си съсредоточени върху най—важното за него.
Не можеше да се принуди да проявява приятелско отношение към Ничи, но се опита да не й дава повод да се ядосва дотолкова, че да е готова да нарани Калан. Засега успяваше. Ничи и бездруго явно не бе от хората, които лесно изпадат в ярост. Когато нещо не й харесваше, изпадаше в състояние на пълно безразличие, което сякаш успокояваше неясната й омраза.
Най—сетне отново стъпиха на пътя, откъдето бяха забелязали бялото петно, което се бе оказало останки на дракон.
— Разкажи ми какво е да израснеш на място, където не съществува магия.
Ричард сви рамене.
— Не знам. За мен това си беше нормално. Просто то бе единственият живот, който познавах.
— И си бил щастлив? Да растеш без магия, имам предвид?
— Да. Бях много щастлив. — Лицето му отново въз върна намръщеното си изражение. — Защо питаш?
— И въпреки това се бориш за запазването на магията на света, за да имат възможност другите деца да растат с нея. Така ли е?
— Да.
— Орденът иска да освободи света от магията, за да могат хората да растат щастливи, без отровната мъгла на магията, дебнеща пред вратата им. — Тя го погледна. — Те искат децата им да растат, както си расъл ти. И въпреки това ти си срещу тях.
Това не бе въпрос, така че Ричард предпочете да не я пита нищо на свой ред. Поведението на Ордена не го вълнуваше. Замисли се за други неща.
Движеха се на югоизток по път, по който от време на време се мярваше някой и друг търговец. Днес се бяха разминали с усмивка с двама. Пътят, който следваше най—малкото съпротивление на хълмистия терен, следобеда се бе насочил по на юг. Заобиколиха едно възвишение и в далечината Ричард мярна стадо овце. Скоро очакваха да се озоват в малко градче, където да попълнят запасите си от храна. Конете също имаха нужда от пресни количества зърно.
Зад лявото му рамо в североизточна посока се виждаха заснежените върхове на планини, обагрени в мека розова светлина на фона на вдигналото се над хълмовете привечерно слънце. Отдясно се простираше Дивото. Недалеч оттатък града би трябвало да пресекат река Керн. Не бяха никак далеч от пустошта, където някога се бе намирала бариерата между двата свята.
Още малко и щяха да прекрачат прага на Стария свят.
Макар вече да не съществуваше бариера, която да му попречи да премине безпрепятствено, при мисълта, че напуска Новия свят, се почувства потиснат. Напускаше света на Калан. Отдалечаваше се от нея все повече. Неистовата любов, която изпитваше към нея, изостряше сетивата му и той все по—болезнено усещаше отдалечаването й.
Ничи извърна глава към него, вятърът разпиля русата й коса.
— Говори се, че в Стария свят някога също живеели дракони.
Ричард се сепна от унеса си.
— Защо, вече няма ли? — попита той.
Тя поклати глава.
— А кога са изчезнали?
— Отдавна. Днес няма жив човек, който да е виждал дракон — включително Сестрите в Двореца.
Заслушан в ритмичния тропот на копитата, той се замисли над думите й. Ничи му се стори благоразположена, така че той продължи:
— Знаеш ли защо са изчезнали?
— Мога да ти кажа само онова, което съм чела в книгите, ако ти е интересно. — Ричард кимна и тя продължи:
— По време на Голямата война, когато била издигната бариерата между Стария и Новия свят, магьосниците на Стария свят се опитвали да унищожат магията. А драконите не могат да съществуват без нея, така че също загинали.
— Но тук още съществуват.
— От тази страна на бариерата. Вероятно защото потискането на магията от страна на древните магьосници имало само локален, дори само временен ефект. В крайна сметка магията все още съществува, така че те очевидно не са успели да постигнат желаните резултати.
Докато осмисляше думите на Ничи, със спомена за намерения драконов скелет в главата си, Ричард изпита някакъв неясен смут в душата си. — Ничи, мога ли да те попитам нещо — нещо сериозно, което касае магията?
Тя забави хода на коня си и го погледна.