Патриотични игри

„Прекрасният свят на международния тероризъм“ — му беше казал Мъри пред Олд Бейли. Джек мислеше, че не е много прекрасен, но пък беше доста пълен свят, за който важеше всичко, което древните гърци и римляни са смятали, че е присъщо на цивилизацията. В момента разглеждаше данни от разузнавателни спътници. Подвързаният доклад, който в момента четеше, съдържаше шестнадесет карти. В допълнение към градовете и пътищата на тях бяха показани малки червени триъгълничета, обозначаващи предполагаеми лагери за обучение на терористи в четири страни. Тези лагери се снимаха почти ежедневно от спътниците за фоторазузнаване, обикалящи земното кълбо (Джек не получи позволение да узнае колко на брой са те). Съсредоточи вниманието си върху лагерите в Либия. От доклада на един италиански агент научиха, че Шон Милър е бил забелязан да слиза от товарен кораб на пристанището в Бенгази. Товарният кораб имал кипърска регистрация. Принадлежал на мрежа корпорации, която беше достатъчно оплетена, за да не се интересуват от нея, защото корабът беше преотстъпен на друга, също толкова сложна мрежа. Американски ескадрен миноносец заснел кораба при уж случайна среща около Сицилия. Корабът беше стар, но изненадващо добре поддържан, с модерно радарно и радиооборудване. Редовно извършваше рейсове от пристанища на източноевропейските страни към Либия и Сирия и се знаеше, че превозва оръжие и военно оборудване от държавите от Източния блок към страни от Средиземноморието. Тези данни вече бяха отделени за бъдещо ползване.

Райън установи, че ЦРУ и Националната разузнавателна служба разглеждат няколко лагера в Северноафриканската пустиня. Една проста графика съпътстваше обозначените с дати снимки на всеки лагер и Райън търсеше онзи, чиято населеност се е променила в деня, когато корабът на Милър беше пристигнал в пристанището в Бенгази. С разочарование откри, че четири лагера са се оживили. За един от тях се знаеше, че се използва от ИРА — тези данни ги бяха получили от арестуван бомбаджия. Другите три бяха неизвестни. Хората в тях — с изключение на персонала за поддръжката, който беше от либийските въоръжени сили — от снимките можеха да бъдат определени като европейци, ако се съди по светлата кожа, но това беше всичко. Джек с разочарование установи, че от тези снимки не беше възможно да бъдат разпознати лицата на хората, а само цветът на кожата им, а ако слънцето беше подходящо — и цветът на косата. Можеше също да бъде определена и марката на леките коли и камионите, но не и регистрационните им номера. Странно, но снимките, направени през нощта, бяха по-ясни. По-хладният нощен въздух не размиваше и не смущаваше образите така, както правеше трептящата жега на деня.