Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Една старица се обади:

— Ех, офицерче, ти си много смел и ние сме ти благодарни и се гордеем с тебе, но ако ме питаш, аз имам две момчета във Втория и макар да ми е мъчно, че не можаха да са днеска тук, благодарна съм, че са живи. Може би ако твоят пълководец Авъл бе настоял на своето, сега щяха да лежат на Брентуудския хълм и гарваните да кълват месата им.

Един стар французин я подкрепи:

— Според мене, войниче, все едно как е спечелена една битка — важното е да се спечели. Дочух двама други такива офицери като тебе да приказват за битката. Единият рече: „Да, хитра стратегия, но май че прекалено хитра: намирисва на мастило.“ Аз пък ще ти кажа — императорът спечели ли голямата победа? Спечели я. Тогава да живее императорът.

Но офицерът каза:

— „Мирише на мастило“ — тъй казаха, нали? Добре са го рекли. Стратегическа победа, но намирисва на мастило. Императорът ни е прекалено умен, за да бъде добър войник. Ако питаш мене, благодарен съм на боговете, че не съм прочел ни една книга в живота си.

Стеснително запитах Нарцис по пътя за дома:

— Но ти не си съгласен с този офицер, нали, Нарцис?

— Не, Цезаре — отвърна Нарцис. — А ти? Обаче смятам, че той говореше като храбър и честен човек и понеже е от низшите офицери, би трябвало да си доволен. Защо ти са низши офицери, които много знаят и много мислят? Освен това призна, че победата се дължи само на тебе.

Но аз измърморих:

— Аз или съм пълен идиот, или съм прекалено умен.

Триумфът продължи три дни. На втория ден имаше представления едновременно в цирка и в амфитеатъра. В цирка имаше надбягвания с колесници, общо десет, атлетически състезания и борба между британски пленници и мечки: момчетата от Мала Азия изиграха техния национален танц на мечовете. В амфитеатъра бяха представени живи картини: нападението и плячкосването на Колчестър; подчиняването на неприятелските вождове и едно сражение между триста катувелауни и триста тринованти, с колесници и пехота. Победиха катувелауните. На утринта на третия ден имаше още конни състезания и една битка между катувелаунски бойци с широки мечове и един отряд от нумидийски бойци с копия, пленени от Гета предишната година. Катувелауните спечелиха лесна победа. Последното представление се състоя в театъра — имаше пиеси, интермедии и акробатически танци. През този ден Мнестер беше неповторим; и зрителите го накараха да изиграе своя танц на триумфа в „Орест и Пилад“ — той беше Пилад — три пъти едно след друго. На четвъртия път им отказа. Подаде глава през завесата и викна шеговито: