Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Щях да направя много повече, ако имах възможност. Щях да ти избия всички глупости от главата. А сега да се обадим на Мак — ще трябва да измисля нещо, за да може онзи чиновник да издаде разрешение за раждане.
— Какво толкова има да му мислиш, Джейк? Просто кажи на Мак, че ти си причината.
— Юнис, наистина ли искаш да кажа това?
— Джейкъб, възнамерявам да се омъжа за теб колкото се може по-скоро. Надявам се, че Уини и Роберто ще се появят навреме, но не смятам да ги чакам, че току-виж си размислил. Виждам, че предпочиташ да си мислиш, че ти си причината за моето „състояние“, и нека остане така. Кажи го на Мак. Кажи го на когото пожелаеш.
— Това не те ли притеснява?
— Защо да ме притеснява, Джейк? Нека бъде по твоему. Помниш ли първия ми свободен ден? Когато Мак официално потвърди моята самоличност и отхвърли съдебното попечителство?
— Мила моя, как бих могъл да забравя подобен ден?
— Нито пък аз. Преброй напред двеста шейсет и седем дни и ще разбереш кога Мълчаливият свидетел ще дойде на бял свят.
— Искаш да кажеш, че аз съм баща на това дете?
— Ни най-малко, сър. Тогава ме подгони хормонът, а и за първи път се освободих от каишката. Мисля, че прекарах деня да сменям леглата и мъжете в тях. — Тя се усмихна блажено. — („Шефе, това е ужасно близо до истината. Но звучи като безразборен секс.“) „Че това е самата истина, Юнис, само дето го казах с други думи. Най-добрият начин да пробуташ някоя лъжа е като вмъкнеш в нея достатъчно голяма доза истина.“ („А аз си мислех, че мога да лъжа.“) „Миличка, нали си даваш сметка, че имам далеч по-голям стаж от теб? Умението да лъжеш си е цяло изкуство и се нуждае от продължителна практика.“
— Юнис, престани с тези глупости, иначе ще започнеш брака си с подута устна. Добре, ще го кажа на Мак, щом това е най-лесният начин. Но ще ни трябва медицинско свидетелство. Моят доктор ще ти позвъни, за да ти направи необходимите изследвания.
— Джейк, това може да свърши всеки, дори Роберто, ако се появи тук навреме. Или се безпокоиш за себе си? Да не си се забавлявал с някоя благовъзпитана девица, докато си бил във Вашингтон? Нали знаеш, че това е окръгът с най-висок процент на венерически заболявания.
— О, нищо подобно, освен че похарчих известна сума в едно казино. Спах сам в хотела. Можеш ли да кажеш същото за себе си? За последните пет дни?
— Разбира се, че не, скъпи, никога не съм търпяла да си лягам сама. А и малката Джиджи обича да се гушка. Обърни й внимание — можеш да я разгледаш по-добре на картината.
— Сигурен съм, че обича да се гушка. А Джо?
— Дали Джо обича да се гушка? Ти ми кажи, Джейк.
— Жено, може да се обзаведеш с подута устна, преди да се оженим, казах ти!
— Подаръкът на младоженеца към булката? Ако толкова ти се ще да ме удариш, направи го. Каквото и да е, само да бъдеш щастлив. О, Джейк, още отсега усещам колко забавно ще е да съм омъжена за теб.
— Аз също, шантава кучко. Добре, ще накарам моя лекар да уреди формалностите. Но ще му трябва кръвната ти група.
— Джейк, цялата страна я знае след онзи процес. AB, отрицателна. Да не би да си я забравил?
— За момента да, признавам. Добре, това май е достатъчно. А, още нещо — тук ли ще се оженим? Или при Мак?
— Тук, ако е възможно. Прислугата ще играе ролята на роднини, ако Уини и Роберто не се върнат. Джейкъб, ще бъдеш ли така добър да пратиш кола за Джо и Джиджи? Тя ще дойде, не се съмнявам, но не зная как ще реагира Джо. И какво ще облече — пет дни не навлече нищо друго освен едни къси оцапани с боя панталонки.
— Хъм, сигурно е редно бившият съпруг на Юнис да присъства на сватбата на Джоан Юнис, макар че няма друг такъв прецедент. Мила, дрехите, които Джо носеше в съда, са напълно подходящи за сватба. А ти какво ще облечеш? Булката в бяло ли ще бъде?
— Ето, че пак ме обиди. Представяш ли си само как ще изглеждам на снимката. Вестниците ще гръмнат. „Деветдесет и пет годишен старец, който си смени пола, се жени в бяла рокля.“ Ще нося бяла рокля само ако ти настояваш. Иначе ще избера нещо друго. Каквото и да е.
— Нещо старо, нещо ново, нещо взето назаем, нещо синьо, както са казвали едно време?
— Малка поправка, Джейк. Вече сме двайсет и първи век и ще изглежда така: „Булката стара, разрешителното ново, тялото назаем, а младоженецът — цял посинял“.
— Че съм посинял, няма лъжа, но защото трябваше да се обръсна. Излизай и ме остави да се оправя. Иди се изкъпи. Постарай се да миришеш на младоженка.
— Разбрах намека. Но ти също се изкъпи, господинчо.
— Кой го е грижа за младоженеца?
Следващите няколко часа бяха истинска лудница за Кънингам. Но същото можеше да се каже и за всички останали в грозната стара къща. Под старомодната мелодия на Менделсоновия марш булката приближи с колеблива стъпка ротондата. („Сестрице, «Ето я булката» винаги ми е напомняло за стъпките на котка, която се прокрадва към нещастно птиче. Пом… по… по-пом — по!“) „Юнис, дръж се сериозно!“ („Ще се държа, не се тревожи. Но ми харесва това Джон Джейкъб Джингълхаймър Смит. Сега неговото име ще е и мое!“) „Това пък откъде го знаеш? Трябва да е на осемдесетина години и да е забравено отдавна.“ („Да, само дето ти си го напяваш непрестанно в главата.“)