Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Ти си истинско изкушение.
— Не е вярно, Джейк, дори не бях хубава като малка. Какво ще кажеш? Малката за мен, а „Грациите“ за теб? Но имаш право на избор.
— И това ако е лесен избор!
— Тази, която ми оставиш, ще виси на няколко крачки оттук, в хола. Ако се беше оженил за мен, както трябваше да постъпиш, сега нямаше да се налага да избираш. Джейк, колко ще струва да подкупим няколко по-известни критици?
— В наше време едва ли ще са по-скъпи от няколко цента дузината. Сигурно имаш предвид Бранка?
— Разбира се. Той продава картините си на смешно ниски цени и плаща кожодерска комисиона. Почти няма какво да яде. Докато специалистите се прехласват по всякакви некадърници и чудаци. Мислех си…
— Можеш да спреш да си мислиш, скъпа, аз ще уредя въпроса. Ще му намерим подходящ агент, ще изкупим картините, които вече е продал, чрез подставени лица, те са добра бъдеща инвестиция, когато стане известен. Ще подкупим критици, ще организираме изложба. Единственото, което трябва да знам, е какъв да е мащабът на успеха. Искаш ли да излага в Метрополитън?
— Джейк, дори не мисля, че Джо би желал да стане известен. Освен това трябва да сме внимателни да не подуши, че всичко е организирано. И Джиджи също, тя е малко по-схватлива от него. Искам просто картините му да се продават редовно, за да може Джиджи да купува от магазините всичко, от което се нуждаят. Това дете се опитва да поддържа къщата с обелки и остатъци. Живяла съм през Голямата депресия и нека ти кажа, че не е никак забавно — и не виждам защо тези две влюбени гълъбчета трябва също да го преживеят. Рисуването е целият живот на Джо. Защо това да не му осигурява свястно съществуване?
— Не споря. Ще го направим. Дори ако се наложи да купуваме по петнайсет цента дузината.
— Ти ще решиш. А сега да махнем тази боя от мен. Обади се на Уини да ми донесе халата или иди ти за него.
— Хъммм.
— Какво пак обърках?
— Мила моя, трябва да ти съобщя нещо. Доктор и госпожа Роберто Карлос Гарсия Ибанес заминаха на меден месец.
— Какво?! Ах този малък мръсен плъх! Не почака дори да ми го съобщи лично. Джейк, това е чудесно — така се радвам за тях, че сигурно ще се разплача.
— Поплачи си, а аз ще ида да взема един душ.
— Не, ще плача, когато Уини се прибере. Ще дойда с теб в банята, за да ми изтъркаш гърба. Кога каза, че ще се приберат? Божичко, трябва да им подбера подходящи стаи, Роберто няма да иска да спи в съседна стая на моята, където да ни дели само една незаключена врата. И да измисля нещо за подарък. Роберто едва ли ще приеме скъпи подаръци, той е толкова твърдоглав. — („Като всички мъже, нали, шефе?“)
— Не разбирам защо Роберто да не желае да спи в съседна стая на твоята?
— Е, може и да поиска, кой знае? Но няма да е редно заради прислугата.
— Юнис, позволих си да заръчам на Кънингам да им подготви Златния апартамент.
— Отличен избор! Ще накарам да пробият врата към спалнята им. И тогава ще можем да си ходим на гости, без прислугата да разбере.
— Не бива да безпокоиш младоженците.
— Виж, не бях помислила за това. Е, добре, в края на краищата те не са единствените ми приятели.
— Узнах от сигурен източник, че нелоялен член на твоята прислуга се е съгласил да позвъни на госпожа Гарсия в мига, когато се завърнеш. Предполагам, че вече са й се обадили и влюбените гълъбчета скоро ще си дойдат.
— Чудя се кого ли ще трябва да уволня? Защо трябва да си прекъсват медения месец?
— Доколкото разбрах, идеята е на доктора. Все още държи да те опази от сътресенията на живота.
— Глупости. Аз съм като жените на пионерите. Сурова и привикнала на несгоди. Ако бях тръгнала да прекосявам прерията, сигурно щяха да ме запрегнат с воловете. Но все пак се радвам, че ще се приберат. Искам да ги нацелувам и да си поплача с тях.
— Йохан, понякога не мога да реша дали си глупаво малко момиче, или изкуфял старец.
— Предишния път, когато ме нарече Йохан, изгуби част от кожата си. Миличък, а не ти ли е хрумвало, че може да съм и двете? Глупаво малко изкуфяло момиче?
— Интересно. Става за работна хипотеза.
— Джейк, повярвай ми, щастлива съм като котка, останала насаме с коледната пуйка. След като се погрижих за Джо и Върховният съд взе решение в моя полза, животът се превръща в един безкраен празник. Дори не ми се гади сутрин.
— Не разбирам защо би трябвало… Какво?! — („Шефе, мислех, че не смяташ да му го казваш?“) „Юнис, той щеше да разбере рано или късно… не биваше да го научава от други хора. Поне това му дължа.“