Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Какво?!
— Защо се изненадваш, Джейк? Хората се женят повторно — особено когато предишният им брак е бил щастлив. Както е в случая с Джо.
— Не мога да повярвам!
— Какво толкова странно има в това един вдовец да се ожени отново?
— Не мога да повярвам, че би го направил някой, който е бил женен за Юнис.
(„Моят любимец! Сестрице, тази вечер ще бъдем особено мили към него.“) „Ако той не е мил с мен, ще прекара една самотна нощ в леглото. А аз ще проверя дали Антон и Фред все още са в къщата.“ („Успокой се, шефе. И се постарай да успокоиш Джейк.“) „Още не! Искам да признае, че греши, а аз съм права!“ („Сестрице, кога най-сетне ще научиш, че да си «права» няма нищо общо с това да се разбираш с мъжете? Те не следват никаква логика, мозъците им просто не са устроени така. Научи се, че дори когато мъжът греши, а ти си права, е най-добре да му се извиниш. Кажи му, че съжаляваш, и гледай да не прозвучи фалшиво. Ом мани падме хум.“)
„Ом мани падме хум. Понякога си мисля, че е ужасно трудно да си жена. Ако не беше така невъобразимо забавно, разбира се. Добре, сладурано, гледай сега как ще се справя с него.“
— Джейк, миличък, съжалявам, задето те разстроих с новината, че Джо се е оженил. Но защо не почакаме малко, преди да твърдим, че е направил грешка? Джо се нуждае от жена — дори и тя да не е Юнис. Освен това искам да ти се извиня, че не ти се обадих, преди да изляза. Но ми е мъчно, че ме посрещна по този начин. Вместо да ме прегърнеш и целунеш с щастлива усмивка. Истината е, че очаквах да отсъстваш поне седмица, или поне бях останала с подобно впечатление от нашия разговор.
— Да, така е, аз имах същата идея. Но успях да се срещна с председателя на Върховния съд още на втория ден и той ме увери, че случаят ще бъде разрешен в най-скоро време. С което работата ми приключи.
— Хъм. Понякога има полза да участваш с дарения в нечия предизборна кампания.
— Джоан Юнис, никога не говори по този начин! Особено когато става въпрос за председателя на Върховния съд на Съединените щати. Вярно, че това е твоят дом. Което не пречи да бъде подслушван.
— Съжалявам, Джейк. Направих го, без да помисля. Имаш моята благодарност.
— По-скоро трябва да благодариш на Мак, той успя да придвижи делото, тъй като знаеше към кого да се обърне.
— Оценявам помощта му, оценявам и усилията на Алек, но от всички най-много съм благодарна на прекрасния и най-мил мъж на света на име Джейк. — „Това добре ли беше, Юнис?“ („Шефе, пак ще ти повторя, няма начин една жена да прекали, когато хвали някой мъж. Ако му каже, че е висок три метра, и го повтаря достатъчно често, той ще започне да се навежда, когато минава и през най-високите врати.“)
Джейк очевидно изглеждаше доволен и Джоан продължи:
— Предполагам, че въпросът ще се реши съвсем скоро?
— Никога ли не гледаш новините, малката ми?
— Не и ако не е неизбежно.
— А би трябвало. Въпросът е решен. Ти спечели, окончателно и безвъзвратно.
— Наистина? Джейк, не съм се съмнявала, че ще спечеля, след като ти се занимаваше с това. Изненадана съм само, че стана толкова бързо. Да, май е трябвало да следя новините. Но през последните пет дни помагах на Джо… искам да кажа, теб те нямаше, а аз трябваше да се занимавам с нещо.
— Джоан Юнис, нали ти казах никога да не се доближаваш до Джо? Ако този негов брак има някакви шансове, ти можеш да си само прът в колелото. Представи си на какво напрежение го излагаш. Чакай, той как го понесе?
— Джейк, останах там пет дни. Ако беше минало зле, щях ли да се задържа и един ден? Постигнах своята цел и сега всичко е наред.
Джейк я погледна изненадано, после се замисли.
— Хъм… това е едностаен апартамент, а ти си прекарала в него цели пет дни. Мила моя, как по-точно постигна тази твоя „цел“? Или нямам право да питам?
— Джейк, знаеш, че можеш да ме питаш винаги за каквото ти хрумне. Дължа ти го. Целта ми бе да накарам Джо най-сетне да намери покой в душата си след трагичния инцидент с Юнис. И това стана, не без помощта на милата Джиджи. Сигурна съм, че постъпих както трябва. Но ако намекваш, че съм му предложила в замяна зомби — или съживеното тяло на мъртвата му съпруга, — нещата не стояха точно така. Джо не ме е докоснал. Или ако го направи, беше сякаш докосва сестра си. Дори ме целуна по този начин. Но, Джейк…
— Да? Какво, скъпа?
— Ако беше пожелал това тяло, което сега притежавам, разбира се, щеше да го получи. Дължа му всичко, което мога да му дам. Съгласен си, нали? Или смяташ, че греша?
— Хъм… да, съгласен съм. Но по-добре, че Джо не го е поискал. Можеше да му подейства ужасно зле… както и на теб.