Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
(„Шефе, нали Джейк е много хубав? Но какви са тези странни одежди?“) „Това е фрак, миличка.“ („Да не го е измъкнал от музея?“) „Нищо чудно. Навярно за последен път е обличал нещо подобно преди трийсет-четирийсет години. Сигурно го е взел под наем.“ („За Алек е сигурно, че сакото му е от чужд гръб. Но погледни само отец Хюго — какво величие излъчва! Ето така трябва да го нарисува Джо.“) „Добра идея, Юнис. Трябва да я внушим на Джиджи, а тя ще свърши останалото. Само как ще убедим Хюго, че няма нищо грешно да се позира? Ето че се започна, миличка. Дръж ми ръката и повтаряй: Ом мани падме хум.“
Джоан Юнис спря пред съдията и проповедника. Уинифред пое букета и отстъпи назад. Алек Трейн застана зад Джоан и се изравни с Уинифред. Музиката утихна. Хюго вдигна очи и произнесе с тих равен глас:
— Да се помолим.
(„Ом мани падме хум. Как си, сестрице?“) „Добре съм, не се тревожи. Ом мани падме хум.“
Когато Хюго каза „Амин“, Джо Бранка застана отстрани и направи първата си снимка. След това започна да се движи сред гостите с ловкостта на фокусник, без да пречи на никого. И въпреки това не пропусна нито един важен момент.
Хюго отвори Библията, но не погледна вътре.
— Днес ще четем от Псалтира, където се казва:
Господ е пастир Мой, от нищо не ще се нуждая,
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото…
Той затвори Библията.
— Братя и сестри, Господ видял, че Адам е самотен в Райската градина, и Си казал, че не е добре човекът да живее сам. Затова Той създал Ева, която да живее с Адам. И казал на Адам, сине Мой, грижи се за тази жена, чуваш ли? Отнасяй се с нея добре, също както аз се отнасях с теб. Защото ще те гледам всяка минута и всяка секунда. Обичай я, пази я и тогава не ще ти остане време да вършиш злини, а тя ще бъде твоя утеха в дните, що са ти отредени. — Той се обърна към Соломон. — Яков Моше, обещаваш ли да го сториш?
— Обещавам!
Преподобният погледна булката.
— И Господ рекъл на Ева, дъще Моя, ти ще готвиш на този човек и ще го переш, и ще го дариш с челяд, и няма да миткаш, когато трябва да си у дома, а ще го обичаш дори когато е изморен и в лошо настроение, защото мъжете са такива и ти трябва да приемаш доброто с лошото — чу ли Ме, Ево? Джоан Юнис, обещаваш ли да го сториш?
— Да, отче Хюго.
— Съдия…
— Яков Моше, съществува ли някаква забрана, повелявана от вашите закони и обичаи, да се ожениш за тази жена?
— Не, господин съдия.
— Джоан Юнис, има ли някаква причина в закона, или в сърцето ти, която да не ти дава да вземеш този мъж за съпруг?
— Няма такава, ваша чест.
Гласът на Маккамбъл набра сила.
— Ако някой от присъстващите знае причина, която би ми попречила да свържа тези двама в свещен съюз, нека да заговори, или да замълчи завинаги… Яков Моше, обещаваш ли да я обичаш, почиташ и уважаваш?
— Обещавам.
— Джоан Юнис, а ти ще обичаш, почиташ и уважаваш ли този мъж?
— Ще го обичам, почитам и ще му се подчинявам. — („А? Шефе, ти си истински демон. Нямаш никакво намерение да му се подчиняваш.“)
Соломон вдигна ръка и се провикна:
— Чакайте малко! Съдия, тя смени думите. Не съм го очаквал и не бих й позволил да…
— Тишина. Джейк, замълчи веднага, не говорех на теб. Джоан Юнис, това ли бе, което искаше да обещаеш?
— Да, ваша чест. — „Юнис, не се забърквай в това. Зная какво правя.“
— Искам да те предупредя, че подобно обещание няма никаква правна обвързаност според щатските закони, но въпреки това не забравяй обстоятелствата, при които го даваш.
— Зная, ваша чест. — („Шефе, да не ти е изхвръкнала чивията?“) „Напълно възможно. Но всичко ще е наред, мила. Джейк ще издава точно тези заповеди, които бихме изпълнявали с най-голямо удоволствие. Не беше ли така и досега?“ („Да, но малко ме изплаши. Я си представи, че ни заповяда да си държим краката стиснати? Никога не ме е бивало в това.“) „Няма да го направи. Вместо това ще си позволи величествено да се присмива на дребните ни прищевки — само защото му обещахме винаги да му се подчиняваме. Успокой се, миличка, това е точно начинът, по който Агнес ми дърпаше конците… а аз въобще не приличах на Джейк.“
— Нека чуя отново високо и ясно какво му обещаваш.
— Аз, Джоан Юнис, в ясно съзнание, обещавам да обичам и почитам Яков Моше и да му се подчинявам и ще го направя дори ако още сега се откаже от женитбата и си тръгне. Не е необходимо да се жени за мен. Мога да съм щастлива и така…
— Достатъчно, Джоан Юнис. Преподобни, тази работа излезе извън моите пълномощия. Ще я приключа по официалния начин и оставям другото на теб.