Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Джейк, казах, че нямам никакви затруднения със стомаха сутрин. Здрава съм като кон и единствената промяна, която забелязвам, е, че съм и гладна като кон.
— Да не би да намекваш, че си бременна?
— Джейк, не ми прави тези бащински фасони. Не само че съм бременна, но и съм щастлива. Можех да го запазя още известно време в тайна, но исках да го узнаеш от мен. Освен това в мига, когато Уини го научи, ще започне да се държи покровителствено и да се тревожи за всяко нещо. Което не е работа за една младоженка. Ако имаме късмет, скоро тя също ще е бременна.
— Юнис, сигурна ли си?
— Да. Тестът го доказа.
— Боб ли направи теста? Или някой шарлатанин?
— Отношенията между лекар и пациент са строго поверителни. Не продължавай да упорстваш с въпросите, господин адвокат.
— Трябва да се оженим незабавно.
— Как ли пък не!
— Юнис, зарежи глупостите!
— Господинчо, на два пъти те помолих да се оженим. Ти ми отказа. Реших да не подновявам опитите си и да оставя нещата такива, каквито са. Няма да се омъжа за теб. Но ще продължавам да съм твоя любовница, докато ми позволява физическото състояние и веднага след като се възстановя от раждането. Защото те обичам.
— Би трябвало да те напляскам.
— Направи го, не съм чуплива. Стига да можеш да вдигнеш ръка на бременна жена. — („Сега вече го срита в пищяла, шефе. Ах, ти, хитрушо!“) „Юнис, не се бъркай, където не ти е работа. Аз не съм само една паднала жена, но и старият Йохан Смит, който никога не позволяваше да го разиграват. Няма да позволя на Джейк да ми се прави на «благороден»!“ („Шефе, наистина ли не искаш да се омъжим за него? Това е грешка, скъпа, той се нуждае от нас.“) „И ние от него, Юнис. Разбира се, че ще се омъжа за него — след като родя. След това, мила.“ („Шефе, допускаш огромна грешка.“) „И да е така, моя си е. Никога не съм правила малки грешки — само големи.“
— Не казах, че ще те напляскам, Джоан Юнис, само че „би трябвало“. Но нека те попитам направо. Юнис, аз ли съм причината да забременееш?
— Няма да отговоря. Знаеш, че поне още един мъж е спал с мен — а и не е изключено да съм била любимата на цял полк войници. Джейк, ти отказа да ме вземеш, когато бях девствена, а и след като ме направи своя любовница. Така че не е твоя работа от кого е това дете и не желая повече да ме разпитваш! Държиш се като баща със съгрешила дъщеря или като Надзорник от социални грижи, който търси виновника за неразрешено забременяване. Джейк, аз само споделях с теб една щастлива новина, но изглежда, сбърках, че го направих. Ще бъдеш ли така добър да забравиш този разговор и никога вече да не повдигаш този въпрос?
— Юнис…
— Да, Джейк?
— Обичам те.
— Аз също, Джейк.
— Ако бях с двайсет години по-млад — дори с десет! — щях да се оженя за теб много отдавна. Но тъй като отказваш да ми съобщиш кой е бащата и разбира се, имаш право на това, ще позволиш ли на един стар глупак да се заблуждава, че може да е той? Обещавам да не го споделям с никого.
— Джейк, за мен ще е чест, ако наистина си мислиш, че е така. Но не желая това да те обвързва по какъвто и да било начин. Освен това, докато сме сами, нека подчертая, че нито потвърждавам подозренията ти, нито ги отхвърлям. Направих го сама. Аз съм единственият родител на това дете. („Внимавай с изразите, шефе! Още малко и ще се издадеш!“) „Той ще го приеме в преносния смисъл. А дори и да заподозре нещо, тестовете ще покажат, че греши.“ („Ще провери датите.“) „Юнис, май продължаваш да ме мислиш за глупачка?“ („Не, шефе, само за малко безразсъдна. Понякога ме плашиш до смърт.“)
— Юнис, обещавам да се съобразявам с ограниченията, които ми налагаш.
— Това беше и моето намерение, Джейк.
— Разбрах. Какво ще правим, докато се върнат младоженците? Искаш ли да поиграем на карти?
— Ако това е желанието ти, Джейк.
— Имам по-добра идея. Стига да се съгласиш да ми правиш компания. Защото играта е за двама. Ще е доста забавно.
— Щом ще е забавно и в твоята компания. Дори и да е само крибидж.
— Това е малко по-различна игра. Хайде да се обадим на Мак и да го помолим да ни прати някой служител, за да поеме официалната част на тържеството. А след това да се оженим. Ако имаме късмет, ще се справим до девет вечерта и след това може да изиграем няколко партии.
— За Бога, Джейк! Да играем крибидж?
— Отговори ми, жено. Искам едно лаконично „да“ или „не“. Няма да споря, нито да те моля повторно. И си избърши очите, защото са просълзени.
— Проклет да си, Джейк! Да! Пусни ме сега, дивако, защото ще ми строшиш ребрата. Така ли трябва да се отнасяш с бременна жена?