Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
Тя бавно тръгна по мекия бял килим, мина под арката на банкетната зала, сега преоборудвана в църковен салон с множество цветя, свещи и дори малък орган. („Шефе, това е Кърт! Толкова се радвам, че успя да дойде. И господин Хедрик. Не ги гледай, сестрице, че ще се разкискам.“) „Не ги гледам, трябва да съм извърната към олтара.“ („Точно това ти казвах, шефе, ти се блещи напред, а аз ще зяпам наоколо. Ето я госпожа Мак — Норма, Рут на Алек и Роберто, а къде е Роузи? Ах, ето го и него, зад госпожа Мак. Дела се е издокарала убийствено!“)
Булката носеше сравнително скромна полупрозрачна синя рокля с висока яка, воал в същия цвят и ръкавици. В едната си ръка държеше букет бели камелии, напръскани в бледосиньо, за да паснат на роклята. („Сестрице? Защо в последния момент ти хрумна да си обуеш гащички? При този тоалет сигурно се виждат.“) „Не и през роклята. Не е чак толкова плътно по тялото. Пък и булката трябва да е с гащички, мила, нали я очаква «символична дефлорация».“ („Ох, ще ме скъсаш! Само не ме карай да се разсмея.“) „Юнис, ако ми развалиш сватбата, няма да ти проговоря поне три дни!“ („Обещавам, че няма, сестрице. Само не зная как ще си сдържа сълзите.“) „Ами те са и мои сълзи. Погледни го Томас колко е хубав! Няма нищо лошо да се смеем и плачем, Юнис — важното е да стискаме здраво ръката на Джейкъб. Виж, миличка, това е старомодна сватба, защото и двамата с Джейк сме на преклонна възраст.“
(„Съгласна. Но Кънингам ми изглежда малко обезпокоен. Не разбирам каква може да е причината. Шефе, стана ми смешно за гащичките, след като нареди да окачат онези две разголени картини в банкетната зала, където всички гости ще ги видят. Разясни ми това.“) „Юнис, между двете няма нищо общо. Булката според обичая трябва да е облечена, а картините са нарисувани, за да им се любуват хората! Особено след като Джо и Джиджи са тук. Това, което исках, е геният на Джо да се оцени подобаващо.“
Джо Бранка бе използвал малка порция от своя гений, за да разкраси булката. Бе започнал с чисто платно — тя току-що бе излязла от банята — и прекара дълги часове над тялото на Джоан Юнис. Както и в „Трите грации“, целта бе да се подчертае естествената красота на Юнис, да се подсили незабележимото, да я направи по-реална от самия живот. Той отказа предложението да доведат фризьор и вместо това й разреса косите така, че да бухнат (ала пак бяха по-къси от прическата на Юнис), и ги напръска с гланц, преди да завърже воала под тях.
Кумата също бе разкрасена по подобаващ начин. След като стана свидетел на чудото, сътворено от Джо Бранка с тялото на Джоан Юнис, Уини плахо попита Джоан дали е възможно да помоли господин Бранка да подобри и нейната външност? Джоан и Джиджи приеха тази идея с ентусиазъм. Джо ги изслуша, огледа внимателно госпожа Гарсия, след което заяви с типичния си лаконичен стил: „Четирийсет минути. Става?“ Резултатът подсили ефекта от червеникавата коса на Уини, подчерта почти прозрачните й вежди и дългите й мигли и освежи прекалено бялата й кожа, като съхрани естествения й вид.
Кумата бе облякла пастелнозелено наметало и прилепнал клин и носеше изящен букет от орхидеи. Тя пристъпи колебливо в залата и бавно измина разстоянието до импровизирания олтар.
Шефът на охраната О’Нийл бе последният, който влезе в залата, но остана при вратата, за да наблюдава събитието оттам. Изглеждаше сериозен и неспокоен. Голямата къща бе празна, всичките гости — към осемдесет души — се бяха събрали в залата и той бе повикал цялата си охрана. Всяка врата и прозорец бяха заключени, задействана бе нощната аларма и О’Нийл лично се бе уверил, че работата е свършена, преди да разпредели хората си между гостите. Но той не се доверяваше на машинките и се уповаваше само на малцина от помощниците си, затова не си позволи да се отпусне дори за миг.
Булката приближи отсрещния край. Джейк Соломон вече я очакваше там, а до него стоеше Алек Трейн. На пътеката се бяха подредили преподобният Хюго Уайт и съдията Маккамбъл, и двамата абсолютно сериозни. Малчо носеше черно сако, бяла риза и тясна вратовръзка и държеше Библията; съдията бе със съдийската си тога.