Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Зная, мили, и затова съм радостна, че Джо ми предложи своята обич и приятелство.
— Радвам се да го чуя, Юнис.
— Джейк, трябва ли да стоим тук, след като още дори не съм се преоблякла? Нося ти подаръци. — Тя го дари с щастлива момичешка усмивка. — Искаш ли да ги видиш?
— Разбира се, че искам. Къде са ми маниерите, да те държа тук права? Заповядай, седни, нека ти сваля наметалото. Шери?
— По-късно. Или шампанско, за да отпразнуваме завръщането ти. И моето. — Тя се обърна, той свали наметалото, остави го на закачалката и когато я погледна отново…
— Пресвета краво!
— Джейк, не знаех, че си индуист. — Тя позира, за да може да й се наслади в цялата й прелест.
— И носеше само това, докато пресичаше града? Боя и нищо повече?
— Защо не, скъпи? Това е първият ти подарък — от Джо за теб, с цялата му обич. Загърнах се в наметалото, преди да изляза от тях, и те оставих да го свалиш, все едно че „разопаковаш“ подаръка. Не исках охраната да ме види в този вид, разбира се. — („Естествено, сестрице, само дето Джо им позволи да наблюдават целия процес, докато те изрисуваше така. А ти нямаше нищо против.“) „Юнис, целта ни сега е този мъж.“ („О, бедничката ми. Най-добрият начин да спечелиш един мъж е като накараш ума ти да мисли за няколко други. Каква пуританка си само, малката ми.“) „Кого наричаш пуританка, мене?“
— Джоан Юнис, даваш ли си сметка, че това е точна репродукция на един тоалет, който носеше Юнис?
— Разбира се, че си давам, нали го носеше тук и аз присъствах. Така и не можах да разбера дали раковините са изрисувани, или истински. Сега вече зная. И така, ще ме целунеш ли? Или първо да си измия боята? Как постъпваше с Юнис?
— Джоан, някои от спонтанните ти подмятания не подхождат никак на една почтена дама.
— Това е, защото не съм никаква почтена дама, мили Джейк. Аз съм провалът на „почтените дами“. Но ще продължавам да се държа предизвикателно спрямо порядките в това общество, най-вече за да отдам почит на Юнис.
— Джоан Юнис!
— Да, сър?
— Държиш се точно като нея. Перфектна дама пред обществото… напълно лишена от задръжки насаме. Всъщност това бе неотменна част от огромния й чар.
— Наистина ли, Джейк? Харесваше ли ти това поведение?
— Хъм, не мога да кажа, че имах нещо против. Обичам спонтанността.
— Джейк, уважавам мнението ти и ще се опитам и за в бъдеще да не потискам своите пориви към спонтанност. Но все пак не забравяй, че още се уча.
— Винаги можеш да разчиташ на подкрепата ми, мило момиче. А сега ще ми разкажеш ли какво се случи при Джо?
— Искам първо ти да ми разкажеш какво се е случило при него.
— Ето, че стигнахме задънена улица. Хайде да измием тази боя. Жалко, че не съм готов преди това да те снимам.
— Не бери грижа, Джейк, милият Джо ми направи цял куп стереоснимки. За теб. Нося и снимки на Юнис като гмуркаща се в морето русалка. Повечето без раковините.
— Ще те изненадам ли, ако ти призная, че съм ги виждал? Просто не смеех да настоявам пред Джо да мити подари.
— Ето, че ги даде на мен — при това без въобще да настоявам. Трябваше ли да му откажа? Боже опази, Джейк. Решила съм да разбера кой е купил тази картина. Възнамерявам да я откупя.
— Парите ти ще идат на вятъра, млада госпожице. Защото аз знам кой е този човек. Какво ще кажеш, ако ти призная, че притежавам оригинален Джо Бранка? Окачен е в Гибралтарския.
— Проклета да съм! Джейк, ах, ти, дърт сладострастник такъв! Вземам си обратно десет процента от комплиментите, които ти направих.
— Не е загуба. И без това не повярвах деветдесет процента от нещата, които ми каза. Но ако си добро момиче, ще ти подаря тази картина.
— Приемам! А сега да отворим тези пакети и да видим какво има вътре. Започни от по-малкия. Тъкмо ще ти припомни как изглежда Джиджи — ако си я забравил, разбира се.
— Да ги отворим и двата.
Когато разопаковаха малката картина, Джоан попита:
— Какво ще кажеш, Джейк?
Той подсвирна с нескрито възхищение.
— Това момче е гений.
— Така е. Дори не подозирах. Но ти вече го знаеш.
— Без съмнение. Решението да използва ярка светлина върху контрастиращите цветове на телата е ужасно вдъхновяващо.
— Особено след като не разполагаше с никаква светлина — освен малкото, дето се процеждаше през мътния прозорец. Затова първо ни снима осветени от лампите в квартирата. А на следващия ден ни накара да му позираме.
— Какво има в големия пакет?
— Ами отвори го де.
Беше „Трите грации“ — и трите с образа на Джоан Юнис.
— Джо го нарича „шмекеруване“. Снима ме три пъти — всъщност снима ме повече от трийсет и три пъти, на празен фон, след това комбинира три от снимките върху платното. Накара Джиджи да позира, прегърнала ме през кръста, като внимаваше да не наруши моята поза. Ако не беше използвал тези дребни хитрости, рисуването щеше да продължи много по-дълго. Харесват ли ти трапчинките на дупето ми?