През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Сега трябва да ви оставя.
— Защо? — попита меликът.
— Както вече стана дума, първо ще отида там, където се събират хората ми, за да им кажа, че е сключен мир, иначе може да изгубят търпение и да потеглят срещу кюрдите още преди настъпването на утрото.
[#1 Арабски мъж. — Бел. нем. изд.]
— Тогава върви!
Той се отклони вдясно, а след десетина минути ние стигнахме до Лисан. Там хората ни посрещнаха, изпълнени с любопитство. Медикът извика всички да се съберат и се изправи на седлото, за да им съобщи, че няма да има война, защото така е заповядал Рух’и кулян.
— Ще оставим ли беруарите да чакат до утре сутринта? — попитах аз след това.
— Не, трябва да научат веднага.
— Кой ще е пратеникът?
— Аз! — отговори Кадир бей. — На никого няма да повярват така бързо, както на мен. Ще ме придружиш ли, ефенди?
— Да! — съгласих се аз. — Само почакай малко! Обърнах се към стоящия най-близко до мен халдани с въпроса:
— Можеш ли да намериш пътя за Шурд в тъмнината?
— Да, ходих.
— Познаваш ли Ингджа, дъщерята на раиса, а също и една жена на име Мадана?
— Познавам ги.
— Тогава вземай кон и заминавай! Трябва да кажеш на тези две жени, че спокойно могат да си легнат, защото е сключен мир. Неджир бей вече е мой приятел и няма да им се сърди, че съм избягал от колибата.
Чувствах се задължен да съобщя на двете храбри жени за щастливия изход на заплетените събития. Можех да си представя колко се притесняват за действията на раиса. После тръгнах с бея на Гумри. Конете ни вече бяха потеглили, когато меликът извика след нас:
— Доведете беруарите! Нека ни гостуват. Още не бяхме изминали и половината път, богато насреща ни някой извика:
— Кой идва?
— Приятели! — отвърна беят.
— Кажете си имената!
Беят разпозна постовия по гласа.
— Бъди спокоен, Талаф, аз съм.
— О, бей, това си ти! Слава на Бога, че чувам твоя глас! Значи си успял да избягаш?
— Не съм избягал. Къде е станът ви?
— Препускай направо, в посоката на огньовете!
— Води ни!
— Не мога, бей. На пост съм и не мога да напусна мястото си, докато не ме сменят.
— Кой ви командва?
— Все още раисът на Далаша.
— Значи сте си избрали особено умен водач. Но вече съм тук и ще се подчинявате само на мен. Няма нужда от охрана. Ела и ни води!
Мъжът метна дългата си пушка на рамо и тръгна пред нас. Скоро видяхме между стволовете на дърветата горящите лагерни огньове и стигнахме до мястото, където по-рано се бяхме събирали на съвет.
— Кадир бей! — чу се от всички страни.
Кюрдите станаха, изпълнени с радост, че могат да го поздравят. Наобиколиха и мен и сърдечно ме приветстваха. Само досегашният водач стоеше настрана и наблюдаваше всичко с мрачен поглед. Разбра, че с властта му е свършено. Накрая все пак се приближи.
— Добре дошли! — каза той. — Избяга ли?
— Не. Доброволно ме освободиха.
— Кадир бей, това е най-голямото чудо, което съм виждал.
— Не е чудо. Сключих мир с халданите.
— Действал си прибързано. Изпратих хора в Гумри и рано сутринта към нас ще се присъединят стотици беруари.
— Значи ти самият си действал прибързано. Не знаеше ли, че този ефенди отива в Лисан, за да преговаря за сключването на мир?
— Той беше нападнат.
— Но после си разбрал, че не го е направил меликът.
— Какво ще получиш от халданите в замяна на сключения мир?
— Нищо.
— Нищо ли? О бей, постъпил си неразумно! Те нападнаха и избиха много от нашите хора. Забрави ли кръвното отмъщение?
Кадир бей го погледна усмихнат. Но тази усмивка не предвещаваше добро.
— Ти си раисът на Далаша, нали? — попита той любезно.
— Да — отвърна кяят учудено.
— А мен познаваш ли добре?
— Как да не те познавам?
— Кажи ми кой съм.
— Ти си Кадир бей, беят на Гумри.
— Правилно! Само исках да видя дали не се лъжа, защото помислих, че паметта ти те е напуснала. Как мислиш, какво ще направи Кадир бей с мъжа, който се осмелява да го нарича неразумен пред толкова много храбри мъже?
— О бей, с неблагодарност ли ще ми се отплатиш за услугата?