Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Има и някакво възпаление. — Намръщи се. — Предполагам, че е от мръсотията по инструментите. Нося мехлем, който ще помогне.
С три крачки стигна до кърмата и порови в раницата си. Вятърът дразнеше кожата по гърба на Мейгрейт. Грубата й дреха вече се просмукваше с влага. Фейеламор намаза раните. Допирът на пръстите й беше болезнен, но от мехлема кожата изтръпна приятно.
— Нямам с какво да те превържа, раните ти са прекалено много. Но пък ще зараснат бързо. Облечи това.
Фейеламор извади от раницата си дълга широка риза. Дрехата се плъзна като коприна по раменете и гърба на Мейгрейт и тя пак я вдигна, за да се заеме господарката й с останалите рани.
На сутринта Мейгрейт се събуди и видя, че лодката се плъзга през безкрайна мочурлива гора. Тъмната вода имаше цвят на чай и бе осеяна с жълтеещи листа на сардови дървета. На височина тези дървета достигаха поне двайсет разтега, множество стволове се разделяха от един корен. Меката кора, подобна на пергамент, висеше на ивици или се носеше на мънички салчета по водата. Слънцето — още беше ниско в небето — се мяркаше между дърветата. Бяха се насочили почти точно на север.
— Добро утро! — каза тя на господарката си, която тласкаше с пръта от кърмата.
Фейеламор, явно прекарала нощта в размисъл за провалите на Мейгрейт, я изгледа, сви устни и извърна глава, без да отвърне.
Цяла сутрин продължиха в същата посока. След всяко принудително отклонение Фейеламор отново завиваше на север. По пладне Мейгрейт опита пак:
— Къде отиваме? Защо на север?
— Млъкни! — развика се господарката й. — Вече няма да те посвещавам в делата си. Не питай. Ти ме подведе — след всичко, на което те научих!
И продължи още по-ядно да избутва лодката напред.
Мейгрейт затвори очи, опря глава в извитите дъски и се опита да поспи. Точно в сън прекара повечето време и този, и следващия ден, а лодката се поклащаше под нея. Изненадващо, сънищата й бяха хубави. Само веднъж сънува уелмите и се събуди с писък. Фейеламор веднага се озова до нея, погали мокрото й от пот чело и промълви няколко успокояващи думи на фейлемската реч. Преди да се унесе, Мейгрейт като че ли за пръв път зърна съжаление в очите на господарката си. Съжаление… или печал. А Фейеламор никога не си ги позволяваше.
На четвъртия ден се размърда късно след полунощ. Сърпът на изгряващата луна висеше накриво зад тънките листи, белите стволове бяха навсякъде като колони в храм. Лодката бе спряла, Фейеламор отдъхваше за малко на кърмата. Мейгрейт пристъпи към нея и нерешително отпусна ръка на рамото й.
— Съжалявам. Много те разочаровах. Но не всичко е изгубено. Огледалото още е у Каран. Тя ще ти го донесе. Даде ненарушима клетва.
Господарката рязко отблъсна ръката й. Недокоснатото й от времето лице се набръчка.
— Жалка глупачка… Не ми се умилквай. Никога няма да ти простя. Казах ти да отидеш сама.
Фейеламор се взираше в нея с неприязън, подхранвана от вековния безсилен гняв на фейлемите.
— Непременно трябваше да си осигуря помощта й. Нямаше да успея сама.
— Пфу! Този самонадеян наглец Игър не може да се мери с тебе, след като аз те подготвих.
— Може и така да е. Понякога дори аз осъзнавам силата си. Но ти си пренебрегнала нещо в подготовката ми, и то жизненоважно. Стремежа да налагам волята си. Аз изпълних дълга си към тебе, отпратих Каран да избяга с вещта, за която ти толкова копнееше. Дори надделях за кратко над Игър. Но не извлякох никакво удоволствие от това и скоро волята ми измени. А по-късно го опознах, научих за несгодите му и започнах да го съжалявам. Ето какво научих във Физ Горго.
— Да го съжаляваш?! — слиса се Фейеламор и за пръв път си даде сметка, че сътвореното от нея оръжие има недостатък, за който сама си е виновна. — След като ти е сторил това? А би трябвало за цял живот да го намразиш, да пламтиш от желание да го унищожиш. Той не те е пожалил.
— Не вярвам, че той изпрати уелмите. Вече няма такава власт над тях, служат му само докато е изгодно за тях. А и Игър не е единственият отнесъл се зле с мен. Колко пъти съм питала що за гнусно престъпление са извършили майка ми и баща ми или пък е било извършено спрямо тях. Ти защо ме взе? С каква цел ме подготви? Защо съм принудена да крия цвета на очите си? — Гласът й изтъня почти до вой. — Коя съм аз?! — Внезапно заговори умоляващо. — Защо тъкмо аз? Ти доказа колко лесно би взела Огледалото, защото си майсторка на илюзиите. Защо не отиде ти?
Фейеламор за миг се смути от нападките и непривичния поток от емоции. Обърка я и откритието, че има страни в характера на Мейгрейт, която не е опознала и не може да овладее. Какво във Физ Горго я бе променило толкова?