![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Това е, за да усвоиш най-важния урок — казваше Боско. Когато Кейл попита какъв е той, Боско го напердаши отново.
— Може би, ако те ударя веднъж-дваж… — предложи Хенри Мъглата. Но Кейл реши вместо това да огледат проблема от всички страни. Напоследък сигурността му изискваше непрекъснато да има хора около себе си — нещо, което той мразеше, — затова двамата взеха един як телохранител и препуснаха около стените на Светилището, като гледаха да стоят далеч от тях. Той спираше и гледаше, спираше и гледаше. Имаше някакво решение. Винаги имаше някакво решение. Кейл го откри в Малкия брат.
— Сега, като ми го посочи, е очевидно — отбеляза Хенри Мъглата. Така си беше. Беше толкова очевидно, че нямаше съмнение, че Светилището трябва да падне. Нищо не можеше да го предотврати. След два месеца щяха да се намират зад стените му.
На следващия ден той събра множеството заинтересовани страни, чиято взаимна враждебност ставаше все по-досадна, и им изложи плана си. Първо, доста неумело надраска очертанията на планината, върху която бе построено Светилището. Не се налагаше рисунката да е особено точна, за да разберат присъстващите какво представлява: тези очертания изпълваха сънищата им.
— Нещо липсва — каза Кейл. — Предположения?
— Светилището.
— Да. Но не е това. Нещо друго.
Тишина. Кейл продължи да рисува и добави скална издатина, стърчаща на около петдесет стъпки над равното било на планината, с наклон в далечната си част, но с пропаст от около осемдесет метра между издатината и самата планина.
— Този хребет се нарича Малкия брат. Пропастта между него и стените на Светилището — ние ще я запълним. — Той начерта между двете линия, която опираше в самия връх на стената на Светилището.
Могат ли стаите да ахкат? Тази ахна. Както бе казал Хенри Мъглата, посочиш ли го веднъж, то ставаше очевидно.
— Пропастта е огромна. Ще ни трябват години — обади се някой.
— Ще ни трябва един месец — каза Кейл. — Накарах господин Хук да го изчисли.
— Онзи същият господин Хук, който уби осем от хората ми с експлодиращата си купчина боклук?
— Ако не беше Хук — отвърна Кейл, — повечето хора в тази стая щяха да гният кротко в калта на Мисисипи. Така че си затваряй плювалника. — После навлезе в подробности за изчисленията на Хук — колко пръст ще е необходима и колко хора, за да я доставят.
— Стрелците им ще ни избиват със стотици.
— Ще построим защитни покриви, под които да се трудят.
— Те ще мятат и камъни през стените — тези покриви ще трябва да са адски здрави.
— Ако ми казвате, че ще има жертви — да, така е. Но ние можем да работим и от върха на Малкия брат, ако се наложи. В крайна сметка, става въпрос само за запълването на една дупка. Направим ли го, с тях е свършено.
По-късно Ормсби-Гор и Фаншоу обсъдиха събитията от деня.
— Моите хора са войници, а не скапани земеровци.
— Не бъди такъв досадник, миличък — каза Фаншоу. — Имам чувството, че всичките ми рождени дни са се струпали наведнъж. Той наистина е голям хитрец. Жалко, че трябва да умре.
Проблемът с хората, пророкуващи нещастие, е, че рано или късно се оказват прави. С каквото и велико дело да си се захванал, нещата винаги ще се объркат. Така стана и с опита за запълване на пропастта между Малкия брат и Светилището. Работниците лесно можеха да бъдат защитени от предречения дъжд от стрели с помощта на покрити пътеки, но пък те лесно можеха да се разбият с камъни, които бяха далеч по-тежки от очакваното. Щом прозряха намеренията им, Изкупителите измислиха нещо като прашка, основана на принципа на требушета, която можеше да мята неколкотонни скали на двеста стъпки от стените. Нищо, построено от Оста, не би могло да издържи на такава тежест, падаща толкова отвисоко. Разбира се, никой не бе толкова глупав, че да каже на Кейл в лицето: „Нали ти казвах“, но ако думите бяха мъгла, човек трудно би могъл да намери пътя си през лагера.
Проблемът беше решен след няколко дни; просто трябваха повече усилия. Бурета с камъни бяха изтегляни на върха на Малкия брат и изсипвани през ръба. Това беше потна, мъчна, проклета работа, но действаше. Когато Хук измисли релса, по която да се издърпват вагони нагоре по хълма с помощта на противотежести, това даже не ускори особено нещата. Ден след ден, пропастта се пълнеше. Макар да ставаше бавно, всеки член на изнервената Ос виждаше напредъка и неизбежния резултат, към който водеше той. Обещанието за успех донесе нещо като хармония. Швейцарците станаха по-търпеливи и отложиха плановете си за импийчмънт и бърза евакуация за след падането на Светилището. Дори лаконийците започнаха да се преструват, че се отнасят със съюзниците си като с равни: Фаншоу искаше Светилището да бъде превзето и с това да му се открие възможност да се отърве от Кейл, без да се задават въпроси.