Нашите предци [bg]

— Какво трябва да направя?

— Да се очистиш постепенно от всяка страст и да се оставиш да те обладае обичта на Граал.

— О, вие произнасяте името?

— Ние, рицарите, можем, но вие, непосветените — не.

— Но кажете ми, защо тук всички мълчат, а само вие говорите?

— На мен се пада задължението да влизам във връзка с непосветените. Тъй като думите често пъти са нечисти, рицарите предпочитат да се въздържат и да оставят само Граал да говори чрез техните уста.

— Кажете ми, какво трябва да сторя като начало?

— Виждаш ли това кленово листо? Върху него има капка роса. Застани неподвижно и се вгледай в тази капка върху листото, вживей се в нея, забрави всичко светско, докато почувстваш, че си се изгубил съвсем и си обладан от безкрайната сила на Граал.

Останал сам, Торизмондо загледа втренчено капката, гледа я, гледа я, после се замисли за своите грижи; видя един паяк, който се спускаше по листото, загледа паяка, гледа го, гледа го, сетне пак загледа капката и размърда единия си крак, защото бе изтръпнал; уф! — дотегна му. Наоколо му се появяваха и изчезваха в гората множество рицари, които пристъпяха бавно, със зяпнали уста и опулени очи, придружавани от лебеди, чиято перушина погалваха от време на време. Някои от тях внезапно разперваха ръце, изтичваха и надаваха тъжен вик.

Торизмондо не можа да се въздържи и запита стареца, който се бе появил отново край него.

— Какво им става на тия там?

— Екстаз — отвърна старецът, — тоест това е нещо, което ти не ще познаеш, ако си тъй разсеян и любопитен. Тези братя са достигнали най-сетне пълно сливане с всичко.

— А тия? — запита момъкът и посочи рицарите, които вървяха клатейки се, сякаш бяха обзети от сладострастни тръпки, и правеха най-различни гримаси.

— Те още са в среден стадий. Преди да разбере, че е едно цяло със слънцето и звездите, новопосветеният усеща много силно, че в него са проникнали само най-близките около него неща. Това оказва голямо въздействие, особено у по-младите. Шуртенето на потока, шумоленето на листата, подпочвеното поникване на гъбите — всичко това предизвиква у тия наши братя приятно бавно дразнене.

— И не се ли уморяват?

— Полека-лека те достигат до по-висши стадии, при които вече не ги занимават околните трептения, а голямото дихание на небесата. Постепенно те се откъсват съвсем от сетивата си.

— На всички ли се случва?

— На малцина. А напълно само на един от нас — избрания, краля на Граал.

Те бяха стигнали до една широка поляна, където голям брой рицари правеха военни упражнения пред някаква трибуна с балдахин. Под балдахина бе седнал или по-точно се бе свил неподвижно някой, който приличаше по-скоро на мумия, отколкото на човек; тази мумия бе облечена също в униформата на Граала, ала по-разкошно. Очите й бяха отворени, изблещени дори, лицето — сгърчено като сух кестен.