Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163
Перейти на страницу:

Въвлечен в нашествието на рицарите, Торизмондо гледаше изумен.

— Но кажете ми, защо е всичко това? — викаше Торизмондо на стареца, след когото вървеше, тъй като само той можеше да го слуша. — Значи, не е вярно, че сте осенени от любов към всичко! Ей, внимавайте, ще сгазите тази старица! Как имате сърце да безчинствате над тези беззащитни хора? Помощ! Гори една детска люлка! Но какво правите?

— Е, новако, не искай да узнаеш плановете на Граал! — укори го старецът. — Ние не вършим това, а Граал, който е в нас и ни движи. Предай се на неговата яростна любов!

Но Торизмондо бе слязъл от седлото и се впусна да помогне на една майка и да й подаде падналото на земята дете.

— Не! Не ми взимайте цялата реколта! Толкова съм се трудил! — крещеше някакъв старец.

Торизмондо му се притече на помощ.

— Пусни чувала, разбойнико! — извика той и се хвърли върху един рицар, като изтръгна от ръцете му всичко крадено.

— Бог да те благослови! Остани с нас! — рекоха му някои от тези нещастници, които все още се опитваха с вили, ножове и секири да се укрепят зад един зид…

— Наредете се в полукръг! Всички заедно ще връхлетим отгоре им! — извика Торизмондо и застана начело на курвалдското опълчение.

Сега той изкарваше навън от къщите всички рицари. Изведнъж се озова лице с лице със стария рицар и други двама, въоръжени с факли.

— Дръжте го! Той е предател! — изкрещя старецът.

Разрази се голяма схватка. Курвалдците се биеха с ръжени, а жените и децата — с камъни. Внезапно прозвуча рог „Оттегли се!“. На много места рицарите се бяха огънали пред въстаналите курвалдци и сега опразваха селото.

Групата, която бе обкръжила Торизмондо, също отстъпи.

— Хайде, братя! — извика старият рицар. — Да се оставим Граал да ни води където трябва!

— Слава на Граал! — отвърнаха в хор другите и обърнаха конете.

Селяните се трупаха около Торизмондо.

— Да живее! Той ни спаси! И ти си рицар, но си милостив! Най-сетне един милостив рицар! Остани при нас! Кажи ни какво искаш, ще ти го дадем!

— И аз не знам вече… какво искам… — запъваше се Торизмондо.

— И ние не знаехме нищо преди тази битка, не знаехме дори, че сме човешки същества… Но сега ни се струва, че можем… че искаме… че трябва да направим всичко… Дори и да е трудно… — казваха те и тръгваха да оплакват мъртвите си близки.

— Не мога да остана при вас… Аз не знам кой съм… Сбогом… — рече той и препусна с коня.

— Върни се! — викаха му селяните, но Торизмондо вече се отдалечаваше от селото, от гората на Граал, от Курвалдия.

И тръгна отново да скита сред народите. Досега той бе презирал всякакви почести и удоволствия, защото лелееше като единствен свой идеал свещения орден на рицарите на Граал. И сега, след като този идеал бе погребан, накъде можеше да насочи неспокойния си дух?

Хранеше се с диви плодове из горите, с бобена чорбица в манастирите, на които се натъкваше из пътя си, с морски таралежи по скалистите брегове. И точно на брега на Бретан, когато търсеше храна в една пещера, ето че забеляза спяща жена.

Устремът му, който го тласкаше по света — по обраслите с тучна трева земи, брулени от остър вятър, където дните бяха ясни, но без слънце, — сякаш изведнъж се успокои, щом той видя тези дълги черни мигли, надвиснали над закръглените бледи бузи, щом съзря нежното отпуснато тяло, ръката й, поставена върху налятата гръд, меките й разпуснати коси, устните и, бедрата й, палците на краката й, щом усети дъха й.

Когато Софрония отвори очи, той седеше надвесен над нея и я гледаше.

— Нали няма да ми сторите нищо лошо — рече кротко тя. — Какво дирите сред тези пусти скали?

— Търся нещо, което винаги ми е липсвало, и едва сега, като ви видях, зная вече какво е то. Как сте стигнали до този бряг?

— Макар и монахиня, аз бях принудена да стана жена на един последовател на Мохамед. Но сватбата не стана, тъй като бях триста шестдесет и петата му жена и защото се намеси един християнски воин, който ме доведе тук. На връщане станах жертва на корабокрушение, докато на отиване бях жертва на жестоки пирати.

— Разбирам. Сега сама ли сте?

— Спасителят ми отиде в щаба на императора, за да оправи бързо, доколкото разбрах, някакви свои документи.

1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)