Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Във всяка подпора има компютър, свързан с оперативния център, затова може да бъде пълнена и изпразвана индивидуално в зависимост от условията. В бурно море платформата може да бъде спусната надолу, докато главната палуба стигне почти до водата, или да бъде издигната на трийсет метра над вълните. Кабелите са постоянно опънати и котвите остават стабилно забити в дъното, каквото и да е положението на платформата. Баща ми изигра важна роля в разработването на системата — с известна гордост отбеляза тя. — Неговите чертежи бяха основата на всичките четирийсет хиляди страници на проекта на «Омега». Най-слабото място са котвите. Теглото им е двайсет тона и дава на всяка четиристотин тона реактивна сила срещу движението на платформата. Идеални са за почвите около Прудо, но не съм много сигурна дали са подходящи за залива Кук. Това е само временен пристан за «Омега» и стабилността не е толкова важна, колкото когато сондата работи. Щом платформата започне да се потапя с добавената тежест и кинематичният ъгъл на кабелите на котвите се промени дори само с десет градуса, котвите ще загубят трийсет и пет процента от ефективността си. Ако ги дръпнеш твърде силно, ще се освободят.
Мърсър разбра половината от обясненията и. Нямаше представа какво е кинематичен ъгъл, нито го интересуваше. Единственото му желание беше Аги да говори и да успокои и себе си, и него с гласа си. Тя продължи да разказва за механизмите на помпите. Познанията и бяха енциклопедични, а гласът и отривист, но невероятно съблазнителен.
— Готово — съобщи Аги след половин час. — Махнах предпазителите на регулаторите на водния поток и на измервателните уреди за дълбочината. Помпите ще продължат да работят, каквото и да стане. Системата ще изключи, когато електрическите табла горе направят късо съединение от нахлуващата вода.
— А предупредителните индикатори в командната зала?
— Не мога да направя нищо по този въпрос — призна тя. — Таблото ще светне като коледна елха, когато помпите се включат. Можем само да се надяваме, че на Кериков не са му останали достатъчно хора на борда, които да наблюдават предупредителните индикатори. Но ако ги гледат, планът ти ще приключи с едно натискане на копче горе.
— Тогава дано в момента да е в тоалетната, защото съм готов да го осъществя.
Мърсър бе залепил многобройните разкъсвания и дупки по външната страна на неопреновия костюм, като използва цяла ролка пластир. Сребристите лепенки бяха толкова много, че неопренът заприлича на ризница. Той отдели десетина минути, за да превърже раните си, да спре кръвта и да глътне двете таблетки кодеин, които бе намерил. Хапчетата му бяха необходими, ако искаше да оцелее от предстоящото изпитание.
Салът беше поставен върху няколко кутии за инструменти. Четирите тръби бяха свързани с пластира в ромбовидна форма, а мушамата бе залепена отдолу. Когато Мърсър легнеше с глава в единия ъгъл, ръцете му можеха да хванат другите два, а краката му да висят от долната част. Вдлъбнатината на тялото му върху увисналата мушама щеше да създаде налягането, от който салът се нуждаеше, за да плава на повърхността, и щеше да пази Аги суха. Мърсър облече костюма, в случай че в сала влезе вода. Аги щеше да легне на гърдите му. Ако обаче потънеха, нищо нямаше да ги спаси.
Мърсър бе успял да изстърже няколко шепи грес от кабела на асансьора. Аги го гледаше учудено, докато той мажеше главата си.
— Не се тревожи. Ти си следващата.
— Защо?
— Плувците в Ламанша го правят от години. Гресът не позволява на леденостудената вода да влезе в съприкосновение с кожата ти и така предотвратява загубата на телесна топлина — обясни Мърсър, приближи се до нея, надигна крачола на панталона и и намаза гладката и кожа, като се опитваше да не мисли колко еротичен е допирът.
Сложи машинно масло и на китките, и на врата й. Докато пръстите му масажираха гърлото й, Аги измърка като доволно коте.
— Иска ми се да правехме това на друго място и маслото да миришеше на пасифлора, а не на машини.
Мърсър я целуна по челото и после започна да я облепва с пластир.
— Щом стигнем догоре, ще трябва да слезем от сала и да газим във водата, докато отворим вратата на асансьора. — Подаде и най-голямата отвертка, четирийсет и пет сантиметрово парче от закалена въглеродна стомана и пластмаса, идеален лост за отваряне на люка в горния край на подпората.
Аги трепереше. И не само от студения въздух. След час и двамата можеше да са мъртви. Мърсър бе изпитвал това чувство, но не беше свикнал с него. Аги обаче не бе имала подобни преживявания. Красивото и лице беше бледо, а начупените и устни трепереха. Очите и блестяха и бяха пълни със сълзи.