Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Мистър Тревърс отключи входната врата, за да пусне клиентите в магазина. Цялото внимание на Джини бе съсредоточено върху покупките и разговорите за котки и книги.
Във вторник тя тъкмо излизаше от магазина на Тревърс, за да занесе в ресторанта на един клиент две котки мишеловци, когато на прага се появи Франк Кинон. Джини веднага се сети, че в писмата си баща й бе посочил този човек за един от възможните му врагове. Тя впери любопитен поглед в него и се заслуша в думите му.
Джон ги представи един на друг и се обърна към нея:
— Между дребните търговийки в града Франк се занимава и с пречистването на благородни метали, освен това притежава процъфтяващо ранчо на десет мили оттук. Франк е богат и влиятелен, мис Ейвъри, така че бъдете внимателна с него. А, да, забравих да кажа, че Франк е ерген.
Джини видя как двамата мъже се ръкуваха и се изкикотиха. Според писмата на баща й Франк Кинон бе зъл, себелюбив и алчен, и вероятно тъкмо той бе убил Клейтън Касиди, съдружника на Мат.
— Виждам, че Джон не оставя без работа новата си помощничка. Не му позволявайте да ви затрупа с работа, както правеше с горката си жена.
Джини се усмихна и веднага забеляза, че Франк беше на около четиридесет години, с приятна външност и добри обноски. Изглеждаше безупречно в скъпия си костюм и беше много привлекателен с посребрените коси край слепоочието.
— Мистър Тревърс е идеален работодател, поне до момента.
— Виждаш ли, Франк, не съм такъв робовладелец, за какъвто ме представя Мери Джейн — отвърна шеговито Джон.
Докато двамата мъже си бъбреха, Джини се престори, че проверява резетата на две от клетките, а всъщност скришом наблюдаваше Франк. Той беше хубав мъж, даже красив, черната му коса бе грижливо подстригана и вчесана. В сините му очи проблясваха закачливи жизнерадостни искри и припламваше страстно желание всеки път, щом спираше погледа си върху нея. Затова и Джини не се изненада, когато той я покани да вечерят заедно на другия ден, но предложението му предизвика у нея безброй съмнения.
— „ОФурк“ е чудесен ресторант, мис Ейвъри. Убеден съм, че превъзходната храна и изисканата атмосфера ще ви допаднат. Моля ви да приемете. Ще се държа с вас като истински джентълмен.
Джини се колебаеше, макар че трябваше да се сближи с него, за да намери ключ към загадката, и все пак нещо я спираше да приеме поканата.
— Не знам, мистър Кинон, та ние едва се познаваме.
Джон се притече на помощ на приятеля си.
— Няма от какво да се страхувате, мис Ейвъри. Можете напълно да се доверите на Франк. Той държи на думата си. Сигурен съм, че двамата ще станете добре приятели. Той дори може да ви помогне да си намерите работа следващата седмица.
Джини беше убедена, че се е държала като благоприлична дама и не изглеждаше ни най-малко поразена от безценния ухажор.
— Щом това е мнението ви, мистър Тревърс, тогава ще приема. — Обърна се към Франк и рече: — Отседнала съм в пансиона на Хати Сю Пърл. Ще трябва да се поосвежа и да се преоблека след работа, така че можете да ме вземете в седем и половина.
— Чудесно, мис Ейвъри, до утре.
Джини се надяваше, че нито се е изчервила, нито е издала с нещо безпокойството си.
— Веднага се връщам, мистър Тревърс — рече тя на шефа си, вдигна двете клетки и се запъти към вратата. Остави мъжете, потънали в разговор. Преди да измине и половината от пътя си, Франк Кинон я настигна с бързи стъпки и понечи да вземе от ръцете й клетките.
— Позволете ми да ви помогна.
Джини едва-едва се усмихна.
— Няма нужда, сър, сама ще се справя. Още една пресечка и съм там. Сигурна съм, че сте много зает.
— Не чак толкова, че да не помогна на една красива дама. Тук се навъртат доста безскрупулни мъже и не бих желал да си помислите лоши неща за нашия град, ако някой от тия негодници се осмели да ви приближи. В места като тези истинските дами са рядкост. Щатът Колорадо все повече се разраства. Злато, сребро, кожи, земя — всичко това е прекалено съблазнително. А и освен това имам нужда от малко раздвижване.
Джини погледна с крайчеца на окото си стройното му и силно тяло и разбра, че той просто си търсеше извинение, за да прекара повече време с нея. Би трябвало да се радва, че бе събудила интереса му, но той я караше да се чувства неспокойна. Приличаше й на изгладнял звяр, който иска да докопа плячката си. Джини реши да не кокетничи пред него, защото й се струваше, че това може да бъде твърде опасно. Не беше убедена, че ще успее да изиграе докрай ролята си, да го накара да се влюби в нея, за да изкопчи нужната й информация.