Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Преди Сарейн да отлети за Терок, двете се разходиха в папратовата градина на Двореца на шепота. Крачеха покрай яркозелените разперени като ветрила растения под ослепителната слънчева светлина и разговаряха за детството си, което беше толкова простичко, жизнерадостно, невинно…
Сарейн изпитваше и някаква смътна тревога, че оставя Естара и крал Питър сами и беззащитни. Опитваше се да убеди сама себе си, че организираният от Базил опит за покушение е бил само блъф от негова страна, за да постави Питър на мястото му, но не можеше да е съвсем сигурна.
В един момент Естара спря до една от засадените в саксии малки фиданки и промълви замислено:
— Завиждам ти. Много съм привързана към Терок.
Сарейн погали с пръст мекото дантелено листо на една папрат.
— Понякога ми се струва, че би било по-лесно, ако си разменим местата. Ти да се върнеш у дома, както ти се иска, а аз да остана на Земята.
Кралицата се разсмя изненадано.
— Може да си ми сестра, Сарейн, но няма да ти отстъпя съпруга си. Аз наистина обичам Питър.
— Да, знам. Болезнено очевидно е.
Дълго останаха загледани във фиданката, напомнила им за огромната изпепелена гора. Самата Естара беше донесла дръвчето като подарък на председателя, когато пристигна на Земята, и Натон често го ползваше за комуникация.
Сарейн обгърна с ръка раменете на сестра си.
— По ирония на съдбата всяка от нас двете е по-подходяща за отговорностите на другата. Наистина ли искаш да се върнеш на Терок дори сега, когато цялата планета е изгорена и опустошена?
— Тъкмо сега я обичам най-силно.
Сарейн дръпна закачливо една от грижливо сплетените плитки на Естара, както обичаше да прави, когато бяха момиченца. Кралските гвардейци, които ги следяха неотлъчно, сигурно се ужасиха от подобно неуважително отношение от страна на посланика, но Сарейн не я беше грижа.
— Ела с мен, Естара. Да ми помогнеш да си приготвя багажа.
Капитанът стабилизира орбитата, подготви траекторията за спускане и изсумтя:
— Забелязвам долу съществена разлика. Твърде оживен трафик във въздуха, в околното пространство и на повърхността. Мислех, че терокците не пътуват кой знае колко в космоса.
Сарейн се намръщи.
— Точно така.
Един терокски оператор се обади обезпокоено по връзката:
— Всъщност вече не разполагаме с космодрум. Използваме едно разчистено място, но пък вашият кораб не е много голям.
— Не е — измърмори капитанът. Върху тези разчиствания в гората бяха кацали цели крайцери. — Ще се справя.
Сарейн се подготви за всичко, което й предстоеше да изпита. Дипломатическият кораб се гмурна през облачния саван и тя забеляза, че някога плътният покров на световната гора сега е разпокъсан и изпепелен. Някои световни дървета се извисяваха все така исполински, но тя не можеше да повярва на очите си, докато гледаше почернелите кръпки, покрити със струпани отломки.
Десетки малки кораби и тежки повдигачи кръстосваха гората и правеха всичко възможно за възстановяването й. Сарейн с изумление оглеждаше огромните струпани камари рухнали дървета, земекопните машини, които издигаха подпорни стени и защитни насипи и разстилаха проблясващи почвозадържащи мрежи на местата на естествения ландшафт. Защо Базил ней беше казал, че на Терок са изпратени помощни инженерни екипи на ЗВС?
Но щом се вгледа по-внимателно, разбра, че дейностите не са организирани в съответствие с изискванията на земните военни. ЗВС действаха някак си по-праволинейно и целенасочено. За разлика от тях, разгърнатите под нея дейности бяха енергични и независими една от друга, въпреки че всеки екип очевидно спазваше някакъв приблизителен план.
Тежки повдигачи пренасяха гигантски стволове до един масивен товарен кораб, изподраскан и очукан от десетки години тежък труд. Като че ли беше проектиран за астероиден рудовлекач, но сега го товареха с рухнали световни дървета, които щеше да отнесе… в космоса!
Дипломатическият кораб се спускаше и Сарейн започна да различава отделни хора, които се движеха по повърхността. Полазиха я тръпки.
— Това са скитници!
— На такива приличат, посланик — отговори капитанът.
Обзе я яростно негодувание. Даваше си сметка как би реагирал Базил.
— Е, след като вече не търгуват с Ханзата, разполагат с предостатъчно свободно време. Докато моята планета ближе замаяна раните си, те са се промъкнали да използват ресурсите ни.