Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
В съседното легло Роуан също се въртеше. По едно време се чу тихият й глас:
— Какво има? Да не би да ти е студено?
— Не. „Не мръзне тялото ми“ — продължи тя на ум. — Исках да те питам — нали си тук от доста време… Кажи ми, какво се случи с Анара? Как умря сестра ми?
Настъпи дълго мълчание. Накрая Роуан въздъхна едва чуто.
— Шушука се какво ли не… — каза Роуан. — Никой не знае нищо със сигурност. Но… Тя бе приключила обучението си, и както е обичаят, я отпратиха отвъд мъглите, за да намери сама обратния път. Струва ми се, че дори Повелителката не знае какво точно е станало. Не споменавай, че съм ти казвала нещо — оттогава до ден днешен никой не е произнесъл името на Анара. Но чувах, че когато не се върнала, излезли да я търсят, и я открили в тресавищата — удавена…
18.
Повелителката на Авалон се разхождаше из ябълковата градина над Свещения извор. Зелените ябълки, нависнали по клоните, почваха леко да се зачервяват. „Също като момичетата, насядали около Талиезин“, мислеше си тя. Още бяха малки и незрели, но щеше да дойде и тяхното време. Чуваше ясно чуруликащите гласове на момичетата и по-плътния глас, който им отговаряше. Реши да се възползва от вълшебството, което щеше да й позволи да мине покрай тях незабелязана. Обвита в златиста мъгла, тя се приближи още повече.
— Четири светини съхраняват друидите на този остров, откак римляните нахлули в нашите земи — казваше бардът. — Знаете ли кои са те и защо ги почитаме като светини?
Четирите момичета седяха на тревата, наклонили глави, заслушани в разказа на барда. Косите им, ниско подстригани, бяха руса, черна, червеникава и кестенява. Лятно време стрижеха момичетата за удобство. Вивиан се бе опитала да протестира, защото косата беше най-красивото нещо, което имаше — гъста и лъскава като конска грива. Подстригаха я все пак и ако момичето бе плакало, никой не я бе забелязал да го прави.
Русата Роуан вдигна глава.
— Едната е Мечът на мистериите, нали? Носил го е Гауен — един от древните ни крале…
— Да, Гауен го е носил, но мечът е много по-стар, роден е от небесния огън… — гласът на барда стана напевен, когато започна да разказва на момичетата старото предание.
Вивиан седеше захласната, без да изпуска дума. Ана беше мислила да й каже, че подстригването не е наказание. Но тя бе все пак Повелителка на Авалон, а Повелителката не дава обяснения за постъпките си. Освен това нямаше да е от полза за детето, ако почнеше да го глези. Изведнъж дъхът й секна, защото отново видя пред себе си бледото лице на Анара под водата — косите й се бяха преплели с водораслите. Лицето на Анара измести лицето на живата Вивиан. Повелителката си каза за кой ли път, че Анара е загинала, защото е проявила слабост. Нямаше право да спестява трудности и неприятности на Вивиан — тя трябваше да се научи да бъде силна за свое добро.
— Ами останалите светини? — попита Талиезин, свършил разказа.
— Мисля, че едната беше Копието — обади се Фианна. Слънчевите лъчи играеха по косата й с цвят на есенни листа.
— И Блюдото — допълни Нела — тя бе на ръст колкото Вивиан, макар и доста по-малка от нея. Кестенявите й къдрици бяха вечно разрошени.
— И накрая — Свещения потир — прошепна Вивиан, изпълнена със страхопочитание. — За него казват, че той е и вълшебното котле на Сиридуен, и обшитият с перли Граал, който Арианрод съхранявала в своя кристален дворец.
— Да, Свещеният потир въплъщава в себе си всички тези неща — те се съдържат в него. Същото е и с водата от Свещения извор — чашата е съд, с който се черпи от нея, и същевременно част от самата вода. Не забравяйте, че за окото на непосветения те не биха изглеждали по-различно от всички други подобни предмети — а това е така, за да разберем, че и в най-обикновените неща, с които си служим всеки ден, може да има нещо свято. Съвсем различно е обаче — поклати глава Талиезин, — ако някой ги докосне. Докосването до Мистериите е равносилно на смърт за неподготвения. Затова ги държим скрити.
— Къде? — попита Вивиан и го изгледа остро.
„Какво я накара да застане нащрек — попита се майка й — любопитство, страхопочитание, или жажда за власт?“
— Отговорът на твоя въпрос е също част от Мистериите — отвърна Талиезин. — Ще го узнаят само тези от посветените, които са призвани да бъдат пазители на нашите светини.
Вивиан отново се облегна назад и се заслуша в разказа на Талиезин с присвити очи.