Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
При звука от удара стреснатият пазач бързо заобиколи постройката и изтича на паркинга, като стрелкаше очи във всички посоки, и накрая погледът му попадна върху неподвижния ЗИЛ. Той поклати глава, сякаш приписваше необяснимото поведение на автомобила на очевидно лошото му качество, и тръгна обратно към вратата. Борн изскочи от тъмнината, хванал двете макари в ръце; телта между тях заплашително проблясваше. Всичко свърши след не повече от три секунди; действието на гаротата беше смъртоносно. Капитанът от Гуоминдана беше мъртъв.
Джейсън откачи радиото от пояса му и претърси дрехите. Винаги имаше възможност да се намери нещо ценно. И наистина такива неща имаше. Първото беше оръжие и както можеше да се очаква, автоматично. Същият калибър, както първото, което беше отнел от другия конспиратор в Мавзолея на Мао. Специалните оръжия бяха за специални хора. Сега вместо един патрон той разполагаше с цели девет плюс заглушител, който изключваше възможността да бъде смутен сънят на уважаван покойник в уважаван мавзолей. Второто, което намери, бяха сгънати банкноти и официален документ, уверяващ, че носителят му е член на Силите за сигурност на Народната република. Конспираторите имаха колеги, заемащи високи постове. Борн изтъркаля трупа под лимузината, сряза двете леви гуми, изтича от другата страна и направи същото с десните. Огромният автомобил клекна. Капитанът от Гуоминдана се сдоби със скришно място за почивка.
Джейсън изтича до постройката, като се поколеба дали да стреля в прожекторите, но реши да не го прави. Ако оцелееше, щеше да има нужда от тази светлина. Ако, ако! Трябваше да оцелее! Мари! Той влезе вътре, клекна под прозореца, извади патроните от автоматичното оръжие на пазача и ги зареди в своето. Тогава се огледа за някакви графици и указания. Видя списък, до който, закачена на пирон, висеше връзка ключове. Той я грабна.
Телефонен звън! Оглушителният звук от звънеца завибрира в стените на малкото помещение. „Ако има проверка по телефона, знам как да се оправя.“ Капитанът от Гуоминдана. Борн се изправи, взе телефона от бюрото и отново клекна на земята, като сложи ръка пред устата си.
— Джинг Шан — каза дрезгаво той. — Да?
— Здравей, моя палава пеперудке — отговори женски глас на много некултурен мандарин според Джейсън. — Какво правят твоите птички тази вечер?
— Те са добре, но аз не съм.
— Дори гласът ти не прилича на твоя. Говоря с Уо, нали?
— Да, с ужасна настинка съм, повръщам и всеки две минути тичам до тоалетната. Нищо не задържам.
— Ще се оправиш ли до сутринта? Не искам да ме заразиш.
— Да, не искам да провалям срещата ни…
— Но ще бъдеш прекалено изтощен. Ще ти се обадя утре вечер.
— Сърцето ми е като вехнещо цвете.
— Кравешко лайно такова! — жената затвори.
Докато говореше, очите на Джейсън се спряха на тежка верига, намотана в единия ъгъл на помещението и той разбра за какво служи тя. В тази страна, където толкова механизми отказваха да работят, за всяко нещо трябваше да има заместител. Веригата очевидно служеше за заключване на портала, в случай че бравата заяде. На веригата имаше обикновен стоманен катинар. Един от ключовете трябва да пасне в ключалката, помисли си той и пъхна няколко, докато катинарът щракна и се отвори. Джейсън събра веригата и излезе навън, след това спря, върна се и изскубна телефона от стената. Още един апарат, който не работи.
На портала той разви веригата, нави цялата дължина около двата железни стълба, докато се образува тежко кълбо от навита стомана. Нагласи четири брънки по такъв начин, че през тях свободно да промуши стоманения прът, на който се закачаше катинарът. След като го заключи, той се обърна и тръгна надолу по централната алея, като отново се прикриваше зад дърветата от двете й страни.
Пътят беше тъмен. Светлината от прожекторите при портала не проникваше в гъстите гори на резервата, но все още на небето имаше сияние, идващо от нея. Джейсън стисна джобното си фенерче и слабата светлина огря земята под него. След малко на всеки три-четири метра започна да вижда по камъче чакъл. Когато мина покрай първите три, вече знаеше как да ги открива. В тъмнината използваше периферното си зрение, като извърташе леко глава от пътя, и по тъмната земя с ириса на окото си виждаше светлите петънца на камъчетата, които Д’Анжу беше изтрил от полепналия прах, за да може белезникавият им цвят да бъде забелязан по-лесно. Пребитият Еко не беше загубил здравия си разум.