Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Това е много лесно сега, защото госпожата се мести.
— Е, много добре — каза Бакунин. — Тази вечер един преносвач ще донесе такъв пакет. Ще причакате този човек на стълбата и ще го заведете в зимника, където се намира старата. Ще направим една размяна. Изпратеният от мене труп ще остане в мазето, а носачът ще изнесе майката на Бояновски. Ние с Петровна ще чакаме старата и ще я качим на един файтон. Петровна, ти ще я вземеш временно при себе си.
Петровна каза, че е съгласна. Бакунин продължи:
— Веднага ще пратя да купят един труп от някой затвор. Там продават трупове на лекарите. И понеже в затворите всеки ден умират по десетина арестанти, не се съмнявам, че ще се намери един труп. А сега си вървете, за да не направи впечатление дългото ви отсъствие.
— Не се страхувам за това, защото онази клетница мисли, че съм отишла на църква.
Бакунин я хвана за ръката и внимателно я погледна в очите.
— Значи вие все пак сте били в църква, мое мило дете? Това е много похвално — чистото сърце на всяка девойка е олтар. А сега вървете си, ние ще се погрижим онази нещастница да не успее в онова, което е замислила.
Щом остана сам, Бакунин извади шишенцето от джоба си и го огледа с удоволствие.
— Сега ти си ми в ръцете, приятелко, не можеш се откопчи — каза си той. — Ще се добера до още доказателства и не след дълго ти ще се сгромолясаш от висините, в които сега се намираш, и ще отидеш в затвора, а после може би и там, където изпрати нещастния си мъж — в Сибир.
Утрото настъпи, съмна се.
Феодора за последен път нощува в старата си квартира. Днес щеше да отиде в новата — във Вилата на духовете.
Нощта прекара неспокойно, защото мислеше, че докато тя спи, долу в избата се извърши страшно убийство. Струваше й се, че непрекъснато слуша предсмъртните стонове на старата. Внезапно скочи от леглото, стори й се, че някой зове името й. С нетърпение очакваше да се съмне.
Като се съмна, беше на крака. Веднага отиде до звънеца и започна да звъни. Колко дълго й се видя времето, докато дойде Леония! Най-сетне се чуха стъпките й. Феодора имаше чувството, че треска разкършва тялото й.
— Сега ще узная дали убийството е извършено. Леония влезе. Тя беше бледна.
Без да каже нещо, Феодора тихо приближи и я хвана за ръката. Колко бе студена!
— Елате с мене — каза тя. И се запътиха към избата.
— Колко мрачно и влажно е тук — рече Феодора, като влязоха в избата. — Как може човек да живее тук.
Стигнаха до желязната врата. Леония полека я отвори. Феодора пребледня.
— Каква отвратителна миризма на леш!
Тя надмогна страха си, защото на всяка цена искаше да види дали вече е затворена единствената уста, от която тъй много се страхуваше. Хвърли един бегъл поглед на избата, в която дълго бе лежала нейната жертва. Краката и ръцете й обаче започнаха да треперят и тя се улови за раменете на Леония. Феодора изпищя и се сви съвсем в един ъгъл.
В отсрещния ъгъл лежеше нейната жертва, бледна и вкочанясала. Устата й бяха отворени, очите — също, косите й — разрешени.
— Закопай я — изпищя Феодора. — По-скоро я зарови! Повече не мога да гледам.
Тя избяга, сякаш бе подгонена от някакъв зъл дух. Изтича по стълбите, без да се обърне.
— Светлина, въздух, дайте ми въздух, ще се задуша! — викаше Феодора. Като стигна в стаята си, тя се просна на канапето.
През всичкото време Леония бе спокойна, такава остана и когато се изправи до трупа в избата. Не се страхуваше, защото съвестта й беше чиста. Тя с презрение погледна след господарката си, която тичаше като бясна. Тичаше, сякаш дяволите я гонеха в ада.
— Тя не е и сънувала, че един ден ще умре от ужас, когато види, че мъртвата е възкръснала. Да я закопая ми каза. Добре, ще го направя, защото за тази мъртва клетница е все едно къде ще бъде закопана — тук или на друго място.
Леония взе една копачка и започна да копае. Едно момиче само в една изба е един труп — това наистина е нещо необикновено!
Съвестта на Леония обаче беше чиста и нямаше защо да се страхува. Тя само съжаляваше мъртвата, която Бакунин бе изпратил да донесат.
Гробът беше изкопан и Леония спусна в него мъртвата жена. След това тихичко се помоли и излезе от зимника.
Бояновска, която лежеше в будоара, дойде на себе си. Първото нещо, което изрече след това, беше:
— Хиляди пъти предпочитам да живея във Вилата на духовете, отколкото в тази къща, пълна с ужас и страхотии.
XXXI. ХУСАРКА
(Параходът за заточеници)
На Волга нощта бе бурна.
Вълните се плискаха, светкавиците проблясваха и гръмотевиците ехтяха. Вълните на Волга се издигаха от разбеснялата се буря. Картината бе така страшна, че дори и най-смелото човешко сърце би се разтреперало. Като че се бяха събрали всички беди. И тези, които сега се намираха на Волга, бяха осъдени на смърт.