Последната империя

— Страст, да — потвърди петият глас. — Но не и полза.

— Ние можем да променим света — заяви Джастис. — Двама от нас са преки наследници на Къщи, други трима — втори наследници.

— Някой ден ние ще управляваме — потвърди Елънд. — Ако приложим идеите си на практика — честност, дипломатичност, умереност, — ще окажем натиск върху самия лорд Владетел!

— Елънд, може да си наследник на могъща Къща, но ние, останалите, не сме толкова важни — възрази петият глас. — Телдън и Джастис вероятно никога няма да станат глави на фамилиите си, а Кевокс — без да се обижда — няма такова влияние. Не можем да променим света.

— Но можем да променим начина, по който работят Къщите ни — упорстваше Елънд. — Ако престанат да се карат, бихме могли да си осигурим реална власт в управлението — вместо да изпълняваме прищевките на лорд Владетеля.

— С всяка година благородничеството се обезкървява — посочи Джастис. — Нашите скаа принадлежат на лорд Владетеля, както и земята ни. Неговите принудители решават за кого да се женим и в какво да вярваме. Нашите канали и дори ние сме официално „негова собственост“. Убийците на Министерството премахват онези, които се изказват твърде открито или които бележат успехи. Това не е животът, който сме искали.

— Съгласен съм с теб — потвърди Телдън. — Приказките на Елънд за класово неравенство ми се струват глупави, но виждам колко е важно да се създаде обединен фронт срещу лорд Владетеля.

— Именно — обади се Елънд. — Точно това трябва да…

— Вин! — прошепна нечий глас.

Вин подскочи и едва не падна от перваза на прозореца. Огледа се изплашено.

— Над теб — продължи да шепне гласът.

Тя вдигна поглед. Келсайър бе увисвал от перваза на горния прозорец. Усмихна се, намигна й и кимна към мостчето под тях.

Вин надзърна за миг в стаята, където бяха хората на Елънд. Келсайър се рееше в мъглите зад нея. После двамата бавно се снижиха.

— Ти се върна! — рече тя веднага щом се изправиха един до друг.

— Пристигнах днес следобед.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да навестя един приятел — отвърна Келсайър. — Не ми изглежда променен от последния път.

— Какво искаш да кажеш?

— Следя тази група, откакто ми разказа за тях. Не че си струва — те не представляват заплаха. Групичка млади благородници, които се събират да пийнат и да поспорят.

— Но те искат да свалят лорд Владетеля!

— Съмнявам се — възрази Келсайър. — По-скоро подготвят новия си съюз. Съвсем естествено за хора на тяхната възраст, преди да им връчат юздите на властта.

— Това е различно — упорстваше Вин.

— Така ли? — попита учудено Келсайър. — Май вече разбираш повече от мен от благородници.

Тя се изчерви, а той се разсмя и я потупа приятелски по рамото.

— О, не се притеснявай. Те изглеждат приятни момчета, дори за благородници. Обещавам да не ги убивам, разбрано?

Вин кимна.