Последната империя

В края на краищата трябва да вярвам в себе си. Виждал съм много хора, които са унищожили способността си да разпознават истината и доброто, и не смятам, че съм един от тях. Все още забелязвам сълзите в очите на детето и изпитвам болка от страданията му.

Ако някога изгубя тази способност, ще зная, че съм изгубил надеждата за избавление.

Келсайър вече ги очакваше в работилницата — седеше с Хам, Клъбс и Дух в кухнята и вечеряха.

— Хам! — провикна се зарадвано Вин от прага. — Ето те и теб!

— Ето ме — отвърна той щастливо и вдигна чаша за поздрав.

— Имам чувството, че те нямаше цяла вечност!

— На мен ли го казваш? — засмя се Хам.

Келсайър му напълни чашата и обясни:

— Дойде му до гуша да се прави на генерал.

— Трябваше да нося униформа — оплака се Хам и се протегна. Беше облякъл обичайния си елек и работни панталони. — Дори скаа от плантациите не ги подлагат на подобно мъчение.

— Опитай някой път с рокля — рече Вин, седна и изтупа роклята си. Не изглеждаше толкова изцапана, колкото се опасяваше. Черните сажди едва си личаха върху тъмния плат.

Хам се разсмя.

— Изглежда, докато ме е нямало, си станала истинска млада дама.

— Не бих казала — възрази тя, взе от Келсайър чаша вино и си пое дъх, преди да отпие.

— Господарката Вин е прекалено скромна, господарю Хамънд — подметна Сейзед, докато сядаше. — Натрупа доста голям опит в придворното изкуство — по-добра е дори от някои истински благородници, които познавам.

Вин се изчерви, а Хам се разсмя отново.

— Скромност, Вин? — попита той. — Къде придоби този лош навик?

— Не и от мен, със сигурност — обади се Келсайър и подаде чаша и на Сейзед. Терисецът вдигна ръка във вежлив отказ.

— Разбира се, че не е от теб, Кел — отвърна Хам. — Може би Дух я е заразил. Той е единственият от нас, който умее да си държи езика зад зъбите. Така ли е, хлапе?

Дух се изчерви; очевидно полагаше всички усилия да не поглежда към Вин.

„Някой ден ще трябва да се разбера с него — помисли Вин. — Но не тази вечер. Келсайър се върна, а Елънд не е убиец — тази нощ ще си отдъхна“.

Откъм стълбището се чуха стъпки и влезе Доксон.

— Забавлявате ли се? Защо никой не ме повика?

— Мислех, че си зает — отвърна Келсайър.

— Освен това — добави Хам — ти си твърде отговорен човек, за да седиш и да пиеш с пасмина като нас.

— Все някой трябва да ръководи тази група — подхвърли нехайно Доксон, докато си наливаше. Погледна към Хам и се намръщи. — Този елек ми е познат…

Хам се засмя.

— Откъснах ръкавите на мундира.

— Хам, тези неща струват пари — въздъхна Доксон укорително.

— Всичко струва пари — отвърна Хам. — Но какво са парите? Материално овеществяване на абстрактната концепция за приложено усилие. Какво пък, да се носи униформа толкова време си беше голямо усилие. Бих казал, че сега с мундира сме квит.

Доксон завъртя очи. Външната врата се отвори и затвори. Вин чу Бриз да поздравява чираците.

— Между другото, Докс — рече Келсайър и се облегна назад с чаша в ръка. — Ще ми трябват няколко „материални овеществявания на абстрактната концепция за приложено усилие“. Бих искал да наема един малък склад, където да се срещам с моите информатори.