Последната империя

— Защо вместо това не се откажеш от аломантията?

Хам поклати глава.

— Не зная дали бих могъл.

— Заради силата, която ти дава?

— Не. Заради парите — призна откровено Хам. — Главорезите — или Пютриумните юмруци, както предпочитат да им казват благородниците — са сред най-търсените Мъгливи. Един опитен Главорез може да се изправи срещу половин дузина обикновени мъже, може да вдигне повече, да изтърпи повече и да се движи по-бързо от всеки наемник. Това са важни неща, когато държиш групата ти да е съвсем малобройна. Събери двама Монетомети с петима или шестима Главорези и ще си осигуриш малка и подвижна армия.

Вин кимна.

— Разбирам защо парите те изкушават.

— Не става въпрос само за изкушение, Вин. Семейството ми не е настанено в квартала на бедните скаа, нито се безпокои за прехраната си. Жена ми работи само за пред хората — те живеят доста добре за скаа. Като събера достатъчно, смятаме да напуснем Централната област. В Последната империя има местенца, за които мнозина не са и чували — там човек с достатъчно пари може да живее като благородник. Да забрави всички грижи и страхове.

— Звучи доста… примамливо.

Хам кимна, свърна по една по-голяма улица и се отправи към градската порта.

— С тази мечта ме зарази Кел. Все разправя, че един ден искал да направи точно това. Дано само да извадя по-голям късмет от него…

Вин се намръщи.

— Всички казват, че е богат. Защо не замине?

— Не зная — отвърна Хам. — Вероятно защото все има някаква работа — и всяка е по-важна от предишната. Навярно когато си главатар като него играта е по-примамлива. По някое време парите вече нямат значение. А един ден чул, че лорд Владетеля пази някаква своя съкровена тайна в онова негово светилище. Ако двамата с Мейр бяха заминали преди това… Но както и да е. Не зная, може би е от хората, които не са щастливи, когато няма за какво да се безпокоят.

Идеята й се стори странна и Вин я стави за допълнително обмисляне.

„Навярно когато си главатар като него играта е по-примамлива…“

Ето че се пробудиха предишните й тревоги. Какво щеше да стане, ако Келсайър решеше да се възкачи на трона? Може би нямаше да е толкова зъл като лорд Владетеля, но… тя си припомни дневника. Лорд Владетеля също невинаги е бил тиран. Някога е бил добър човек. Добър човек, чийто живот се е объркал.

„Келсайър е различен — рече си тя. — Той винаги постъпва правилно“.

Но не беше съвсем сигурна. Хам може би не разбираше, но тя виждаше колко е примамлив залогът. В живота на висшето общество имаше нещо пленително. Вин бе очарована от красотата, музиката и танците. Вероятно не беше привлечена по същия начин, по който Келсайър — тя не се интересуваше от политически игри и измами, — но разбираше защо не му се иска да напусне Лутадел.

Същото нежелание, което бе погубило предишния Келсайър. И което бе създало нещо по-добро — един по-решителен, вярващ в убежденията си Келсайър. Дано да беше така.