Последната империя

— Едно умно момиче щеше да се възползва от случката по единствения възможен начин — продължи Шан. — Ако си мислиш, че някой друг важен благородник някога ще ти обърне внимание, лъжеш се дълбоко. Елънд обича да шокира двора — този път го направи с най-непретенциозното и глуповато девойче, което успя да намери. Използвай тази възможност, скоро няма да намериш друга.

Вин стисна зъби, за да преодолее обидата и аломантичния натиск — Шан очевидно се бе научила да принуждава хората да преглъщат обидите, с които се забавляваше.

— Сега — Шан я погледна твърдо — ми е нужна информация относно една книга, която Елънд притежава. Можеш да четеш, нали?

Вин кимна.

— Добре. Достатъчно е да запомниш заглавията на книгите му — не го прави от кориците, те могат да подвеждат. Ще ги прочетеш на първите страници и ще ми ги кажеш.

— Ами ако вместо това съобщя на Елънд какво замисляте?

Шан се разсмя.

— Скъпа моя, ти нямаш представа какво замислям. Освен това, изглежда, регистрираш известен напредък в двора. Сигурно си даваш сметка, че мисълта да ме предадеш не бива никога да се пръква в малката ти главица.

След тези думи Шан се отдалечи, придружена от бързо сформирала се свита ласкатели. Аломантичното й въздействие намаля и Вин усети как гневът й се надига. Преди време вероятно щеше да побегне, за да скрие сълзите и яда си. Но тази вечер изпитваше желание да отвърне на удара.

„Успокой се. Нещата се развиват добре. Сега си пешка в играта на Големите къщи — много дребни благородници вероятно мечтаят за подобна възможност“.

Тя въздъхна и се върна при масата, където бе седяла с Милин. Компанията вече я нямаше.

Тази вечер балът бе организиран в разкошната Къща Хастинг. Високата централна цитадела бе обкръжена от шест добавъчни кули, всяка свързана с покрит навес с централната сграда. Постройките бяха украсени отдолу догоре с витражи.

Балната зала бе на върха на широката цитадела. Имаше система от теглени с въжета платформи, за да не се изморяват гостите при изкачването нагоре. Вин бе виждала далеч по-импозантни зали — тази не беше нещо повече от просторно помещение със сводест покрив и големи прозорци.

„Странно как някои неща започват да ти омръзват — помисли си тя. — Може би затова благородниците започват да вършат толкова ужасни неща. Затова убиват, когато не намират забавление в нищо друго“.

Нареди на един слуга да потърси Сейзед и приседна, за да даде малко почивка на изморените си крака. „Ох, дано Келсайър се прибере по-скоро“ — мина й през ума. Без него групата не работеше със същия дух. Изглежда, им липсваше заразителният оптимизъм на Кел.

Огледа се изморено и погледът й срещна очите на Елънд Венчър, който стоеше недалеч от нея и разговаряше с група млади аристократи. Тя замръзна. Частица от нея — онази част, която беше истинската Вин — я подканяше да избяга и да се скрие. Можеше спокойно да се свре под масата например, въпреки роклята.