Кралят на зимата

— Никога ли не си опитвал да си тръгнеш оттук?

— Опитах — каза той тъжно. — Много отдавна. Веднъж опитах да преплувам залива, но те ни наблюдават и един удар по главата с копието е напълно достатъчен да ти припомни, че не ти е разрешено да напускаш Острова. Аз заплувах обратно още преди да са дошли да ме ударят. Повечето хора, които опитват да избягат по този път, се давят. Малцина тръгват по ивицата през трите стени и някои може би се връщат в Света на живите, но само ако успеят първо да минат през владенията на тълъсъмите край портата. А ако успеят да преминат през това изпитание, те трябва да се измъкнат и от стражите, които чакат на брега. Видя ли черепите, наредени по стените? Те всички са на хора, които са се опитали да избягат. Горките души.

Той замълча и за секунда помислих, че ще заплаче. Но той рязко се отдели от стената.

— За какво съм се замислил? Толкова ли съм невъзпитан? Трябва да ти предложа вода. Виждаш ли? Това е моят резервоар!

Той гордо посочи към една дървена каца, която беше поставена точно до отвора на пещерата, така че да събира водата, стичаща се по камъните по време на дъжд. Малдин имаше черпак и с него напълни две дървени чаши с вода.

— Кацата и черпака взех от една рибарска лодка, която се разби тук. Кога? Чакай да видя… преди две години. Горките хора! Трима мъже и две момчета. Един от мъжете се опита да избяга от Острова с плуване и се удави, а другите двама бяха пребити с камъни. Двете момчета бяха отведени. Можеш да си представиш, какво се е случило с тях! Може да има много жени, но чистото месо от млади рибарски момчета рядко се среща на този Остров.

Малдин сложи чашата пред мен и поклати глава.

— Това е ужасно място, приятелю мой. Постъпил си глупаво като си дошъл тук. Или може би си бил изпратен?

— Дойдох тук по свой избор.

— Тогава и без друго мястото ти е тук, защото просто си луд. — Малдин изпи своята вода. — Кажи ми новините от Британия — каза той.

Казах му. Той беше чул за смъртта на Утър и за завръщането на Артър, но нищо друго. Намръщи се когато му казах, че крал Мордред е недъгав, но се зарадва, когато чу, че Бедуйн беше още жив.

— Аз харесвам Бедуйн — каза той. — По-точно, харесвах го. Трябва да се научим да говорим тук така, сякаш сме мъртви. Той трябва да е много стар?

— Не толкова стар, колкото Мерлин.

— Мерлин още ли е жив? — попита той изненадан.

— Още.

— Богове! Значи Мерлин е жив! — Малдин изглеждаше доволен. — Веднъж му дадох орлов камък и той ми беше много благодарен. Имам и тук някъде един. Къде беше? — Той започна да рови в купчина камъни и трески, които съставляваха неговата колекция, складирана зад входа на пещерата. — Дали не е там? — посочи той към завесата пред леглото си. — Би ли проверил?