Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Брако се впусна в усилия да се добере до Малачи Рос или до Брендън Дрискол. Тъкмо оставяше съобщение на телефонния секретар на последния, когато някой отвън се обади и партньорът му вдигна слушалката.
— Фиск. Убийства.
— Сержант Фиск, Джейми Рат е, отново. Дето се събирахме на кафе у Карла Маркъм. Обаждам се, защото се тревожа цял ден. Дъщеря ми каза снощи нещо и то ме накара да си помисля, че може би ще искате да разговаряте с нея.
— И какво беше то?
— Ами, нали знаете, тя играе футбол. Тъкмо сега е на тренировка всъщност. Но освен това прави и кросове, затова става рано всяка сутрин и тича надолу по зеления пояс до парка „Пресидио“ и после през парка и обратно.
— Ясно.
— Ами, разговаряхме за произшествието с Тим и аз, като лошите майки, все ѝ напомням колко опасно е на улицата, даже когато човек внимава. Тя каза, че няма нужда да ѝ напомням. Същия ден, когато Тим са го блъснали, почти същото се случило и с нея само на две пресечки оттам.
Фиск щракаше с пръсти към партньора си, подканяйки го да вдигне слушалката на другия апарат.
Госпожа Рат продължаваше:
— Направо си изкарала акъла. Тъкмо била завила край „Лейк“ на Двайсет и пета, връщала се към къщи и пресичала улицата. Видяла колата да идва, но там има знак „Стоп“ и тя била на зебрата. После изведнъж чула изсвистяването на гумите, обърнала се, отскочила назад и спирачката заковала точно навреме. Лекси стояла с ръце на капака, напълно слисана. Казва, че изкрещяла нещо на шофьорката — да гледа къде кара, после блъснала капака и продължила да тича. Така че нямало нужда да ѝ казвам колко е опасно, знаела.
— Каза ли ви нещо друго за колата? Какъв цвят е била например?
— О, да, била зелена. Мисля, че това ме подсети за Тим. Май четох някъде, че колата, която го е блъснала, е била зелена.
Тук се включи и Брако.
— Кога ще се прибере дъщеря ви от футболната тренировка, госпожо Рат?
Лекси седеше между майка си и баща си Дъг на канапето във всекидневната. Бе се прибрала вкъщи достатъчно отдавна, за да има време да си вземе душ и да се преоблече. Беше с джинси, обувки за тенис и лек пуловер. Височко и слабо четиринайсетгодишно момиче с шини на зъбите и сравнително овладяно акне. Дългата ѝ кафява коса беше още влажна. Държеше двамата си родители за ръцете, притеснена, че е център на вниманието и разговаря с тези полицаи, които седяха на тапицираните столове срещу нея.
— Не беше всъщност кой знае какво. Искам да кажа — очите ѝ умолително потърсиха разбиране от майка ѝ, — случвало ми се е и преди нещо такова, когато тичам. Е, не чак толкова отблизо, но почти. Хората просто се увличат, когато карат, но аз това го знам. Така че внимавам, когато съм на улицата.
— Сигурен съм, че е така — откликна Фиск, — и понеже обръщате внимание, както обикновено, забелязахте ли нещо особено в колата, която едва не ви блъсна?
Лекси вдигна очи към тавана, за да се съсредоточи, погледна от Джейми към Дъг, после отново към инспекторите.
— Всъщност видях я само с крайчеца на окото си. Там има знак „Стоп“, знаете. Видях я да идва от улицата и помислих, че ще спре, затова не си промених темпото. Сигурно не ме е видяла, докато не съм се озовала точно пред нея.
— Значи беше жена? Водачът?
— О, да. Точно така, сър. Със сигурност.
— Имаше ли някой друг в колата?
— Не, само тя беше.
— Успяхте ли да я видите добре?
Тя кимна утвърдително.
— Но само за секунда.
Брако оставяше Фиск да води разговора. През целия път дотук беше гракал за колата, колата, колата. Джейми Рат се бе обадила в отдела на него, или поне той бе вдигнал слушалката. През цялото време бе убеден, че колата ще се окаже важна за случая. Така че Брако нямаше нищо против — Фиск се справяше добре, когато се изискваше мек подход. Но Брако смяташе, че колегата му понякога не удря всички необходими клавиши.
— Но макар и за секунда, все пак я видя добре, нали така? Смяташ ли, че би могла да я разпознаеш отново?
— Не съм сигурна. Може би. Не зная.
Дъг я потупа окуражително по коляното.
— Всичко е наред, миличко. Справяш се чудесно.
— Наистина се справяте чудесно, Лекси — включи се отново Фиск. — Питаме, защото бихме могли да изпратим тук художник, който да се опита да нарисува лицето ѝ така, както си го спомняте. Какво ще кажете?
Тя сви рамене.
— Мога да се опитам.
Брако я попита за времето на инцидента в желанието си да го уточни.
— Знам времето точно, защото като спрях, когато тя почти ме блъсна и после почнах да тичам отново, погледнах часовника си, за да видя колко време съм загубила. Беше шест и двайсет и пет.