Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Е, истината е, че ме приеха, защото Джетеро е толкова известен. — Знаех, че ще се хване на тази въдица. — Но в светлината на славата му всеки може да отрази някой лъч. Добрата ми съдба ме свърза с него в едно начинание.
Тя слушаше напрегнато.
— Нали разбираш — казах, — много се тревожа да не му се случи нещо лошо.
Аха, тази кучка, да я „бибип“, си въобразяваше, че още ми действат нейните постхипнотични заповеди. Кимна сама на себе си — смяташе, че много добре разбира грижите ми.
— Затова полека дръпнах някои конци — продължих с най-невинното си изражение. Пак се озърнах, за да проверя сами ли сме, пристъпих към нея и сниших глас. — Не би трябвало да ти казвам всичко това. То е най-тайната сред държавните тайни. Внушително ми обясниха, че не бива никой да чува и думичка за нея!
Успях да изобразя следа от недоумение в погледа си.
— Не знам защо почувствах такава нужда да дойда и веднага да споделя с теб.
Ах, как налапа кукичката тази гадинка с нейните номера! Погледнах я като малко момченце, а жените трудно устояват на това, нали се събуждат майчинските им инстинкти.
— А и не знам как самичък да се оправя. Страшно ми е необходима твоята помощ.
О, охотно щеше да ми помага! Всичко, свързано с Хелър, беше най-важното, ако не и единственото нещо за нея.
Продължих с доверителния си тон.
— Може и да ме накажат жестоко, че разкривам всичко. — Показах съжаление за бъбривостта си и дори се дръпнах назад. Но жените ми приличат на гъби, напоени с любопитство.
— Обещавам, че никой нищо няма да чуе от мен! — настойчиво прошепна графинята.
— Ако чуе, свършено е с мен. Но нямам друг избор, нужна ми е твоята помощ. Нека седнем някъде.
Донесох две табуретки в закътаното ъгълче. Обърнахме се към стената и така за всеки ставаше двойно по-трудно да разбере какво си говорим. Разкопчах малко туниката си и посегнах към пакета. Но не го извадих. Жаждата й да научи какво става се засили толкова, че надделяваше над способността й да мисли трезво.
— Тази сутрин, още преди зазоряване — зашепнах, въздушна лимузина от Дворцовия град ме откара тайно. Честно да ти кажа, отначало се разтреперих от страх. Помислих, че ме отвеждат на разпит. Стигнахме до двореца по обиколен път и ме въведоха през скрита врата. Озовах се в обширна зала с басейн. Признавам, не съм и предполагал, че слагат такива скъпи килими около басейните там. Наложи се да чакам половин час и да ти кажа, никак не се чувствах добре.
И после дойде той! Не вярвах на очите си, нали съвсем рядко се показва пред някого. Влезе в ослепителен сутрешен халат. Самият Клинг Надменни! Честно, едва не умрях. Стоях там, дори без да съм си облякъл поне парадна униформа.
Негово величество попита: „Това ли е служителят, който отговаря за «Мисия Земя»?“, и придружаващият ме офицер потвърди.
Императорът си свали халата и влезе да поплува. Не знаех, че плува всяка сутрин, а басейнът е инкрустиран с диаманти! Представи си само!
Стоях и чаках, уплашен до припадък, не знаех в какво съм се провинил. След малко Негово величество излезе от басейна, изтегна се на възглавници и двама от неговите жълтокожи започнаха да го парфюмират. Посочи място пред себе си и придружителят ме избута натам.
Негово величество каза: „Винаги съм вярвал, че Джетеро Хелър е един достоен мъж.“
Както и очаквах, тя реагира мигновено. Очите й се разшириха. Сто и десет планети, десетки милиони офицери — никой не би очаквал от Императора, колкото и блестяща да е паметта му, да знае името на някакъв си младши офицер. Сега тя алчно поглъщаше всяка моя дума. Казах си — сама си го изпроси, кучко, и ще си получиш заслуженото. Продължих:
— После Негово величество ме погледна въпросително и каза: „Значи има някаква друга причина да се отлага отпътуването за изпълнение на мисията. Затова заповядах да те доведат тук да отговориш на въпроса ми!“
Вече очаквах да произнесе смъртната ми присъда. Е, не мога да твърдя, че съм от безумно храбрите. Боя се, че трябваше да призная някои неща. Не, не — добавих припряно, — недей да подскачаш така! Всичко свърши чудесно.
Вълна от веселие ме заля при тези мои думи. „Чудесният“ им край щеше да означава пълна съсипия и за двамата.
— Прости ми, графиньо. Аз съм офицер и знам как да изпълнявам дълга си. Дори като ти разкривам това, излагам себе си на опасност. Но какво друго можех да направя? Между другото — леко се отклоних от темата — Джетеро показа ли ти изрезката? Онази, в която пишат и за теб?
Тя вероятно не знаеше, че и аз бях посветен в цялата история. Кимна. Аз продължих:
— Досега не бях чувал за това. Ако знаех, щях да предприема нещо по-рано. Но да свърша разказа си. Бях принуден да разкрия на Негово величество истинската причина за отлагането на мисията.