Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Чувах думите отчетливо до болка.
В мъглата пред очите ми се избистри едно лице. Графиня Крек!
Онзи ден в тренировъчната зала! Когато отпрати всички останали и ме подлъга, че „трябвало да ми провери произношението“. Денят, в който ми даде книгата, на чиито страници няколко пъти срещнах думата подчинение.
В главата ми някакво слънце избухна в свръхнова звезда! Хипношлемът се изключи. Без пауза преминах към трескаво будно състояние.
Графиня Крек!
Да я „бибип“! Сто пъти да я „бибип“!
Тя и само тя, заради идиотското си желание да защити Хелър, ме прати за безкрайни седмици в най-дълбокия от адовете! И всичко това само защото си изпълнявах нормалните задължения!
Странната болест, от която се превивах всеки път, щом между другото си помислех как да навредя на Хелър! Дяволът от Манко в моя кошмар! Паническото бягство към планините! Парализата на ръката ми! Пълната ми неспособност да се заема с тази мисия и да бъда нормален както винаги!
Всичко си дойде на мястото. Но вече свърши!
Заповедите вече нямаха власт над мен!
Да ти го „бибип“, графиньо Крек!
А, почакай и ще видиш какво ще направя с този твой „бибип“ Хелър.
И с теб!
Всеки ад, измислен на всяка от планетите, ще бъде прекрасен в сравнение с адовете, в които ще ви натикам!
Глава пета
Половин час седях така и кипях от бяс.
Постепенно се сетих за доктор Катсуиц. Беше ме оставил на спокойствие. Отдавна махна хипношлема от главата ми и се разположи на скамейка в отсрещния край на стаята. Не откъсваше поглед от мен. Забеляза, че съм дошъл на себе си.
Исках да си тръгна и да се захвана с моите работи. Бръкнах в джоба си и извадих фалшива петкредитова банкнота. Той не беше обучен касиер. Защо пък да не оставя на приятелите му — „кенефните мухи“, да му видят сметката?
Подадох му банкнотата. Той се усмихна.
— Боя се, че не са колкото трябва, офицер Грис.
Замръзнах. Как беше научил името ми? Нали не носех никакви документи!
— Не пет кредита — добродушно каза той. — Струва ми се, че пет хиляди са по-подходяща сума.
Постарах се да мисля бързо.
— Не разполагам с толкова пари.
— О, не се съмнявам, че можете да се сдобиете с тях. А сега бихте могъл да ми дадете всичко, което имате. Останалото — на вноски, да речем, до края на седмицата.
— Не знаете нищо освен името ми!
— Да, името и още някои случки. Като например двайсетина космонавти от флота, умрели в тъмница. Според мен флотът би се зарадвал безумно да научи за съдбата им.
Престорих се, че се прегърбвам от отчаяние. Глупаво въртях в ръцете си каската, нахлупих я и спуснах предпазителя. И предал се окончателно, извадих остатъка фалшиви банкноти от портфейла си. Станах и тръгнах към него. Чакаше ме с протегната длан.
Ръката ми вече от нищо не страдаше и това никога нямаше да й се случи отново.
Дланта, която му подаваше парите, леко трепна. Дръжката на десетинчовия нож се плъзна от ръкава в пръстите ми.
А този „бибип“ още се хилеше като победител!
Скочих напред. Десетте инча стомана се забиха в сърцето му.
Очите му се разшириха от изненада и в тях изплува обречеността на труп.
Дръпнах ножа към себе си и отстъпих встрани. Острието се разтвори на три в тялото му. Карантии и потоци кръв шурнаха на пода.
Падна с лице в локвата.
Побутнах го с крак. Беше мъртъв. Много мърляво мъртъв.
Когато рухна, банкнотите се разхвърчаха. Събрах ги и изтрих кървавите петна от лъскавата хартия в сакото му. Върнах ги в джоба си.
Претърсих кабинета и намерих записите, които тайничко беше направил. Унищожих ги.
Той не издаде нито звук, когато умря. Аз също пазех тишина. Отидох до вратата и лекичко я отворих. За миг ми се стори, че зърнах някого надолу по коридора, но той припряно се скри от погледа ми. Очевидец?
От другата страна по коридора наближаваха стъпки. Жена на средна възраст. Както изглеждаше, би трябвало да работи в сградата.
Изпречих се пред нея. Държах в ръка окървавения нож. Тя се закова на място. Подадох й ножа с дръжката напред.
— Бързо! — изрекох тихо и настоятелно. — Вземете това и го занесете направо на полицаите, кажете им, че доктор Катсуиц е убит.
Тя искаше да изпищи. Но ниският тайнствен глас обикновено предотвратява подобни неприятности, ако го използвате правилно. Очите й се изцъклиха.
Стисна дръжката и се втурна надолу по стълбата към поста на полицията.
И отново неясно движение в сенките. Кой ли ме наблюдаваше?