Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Излязох тържествуващ. Все едно, че бях провел пълно шпионско разследване на професията. Без никаква следа и без веднъж да покажа картата си.
Хелър щеше да си получи уредчето в главата и според съвършения ми план нито той, нито някой друг щеше да научи за това. А човек с „бръмбарче“ в главата попада в робска зависимост.
Край аерокара не се виждаха „кенефни мухи“. Но пилотът измърмори:
— Много се забавихте!
— За твар, очакваща скорошно забогатяване, прекалено скимтиш. Вдигни се до някое празно място в небето и остани там.
— Вие носите хартийки. Това не са пари. Никого не сте ограбил!
— Дай ми само още едно денонощие. А сега тръгвай, преди аз да съм ти смачкал бронята вместо полицаите!
В тишината на десет хиляди фута над движението се освободих от маскировката си и прегледах придобивката.
Избрах професор Гирант Слахб — един от най-прочутите целолози. Вероятно той беше патриархът на тази наука в другото, западното полукълбо на Волтар. Пенсионирал се. Имал навика да блокира комуникационната си линия. Естествено бе събрал тлъста пачка. Шансовете някой да влезе във връзка с него изглеждаха почти нищожни.
А сега — талантливите младоци. Имаше много кандидати. Търсех самотник, който не членува в никакви клубове, но пък е натрупал отчайващо много неплатени сметки, и чиято чакалня е винаги празна въпреки блестящите оценки в дипломата му.
Името му беше Прахд Битълстифендър и произхождаше от източното полукълбо на Волтар. На двадесет и пет години, неженен и беден. Струваше ми се невероятно някога да се е срещал с професор Гирант Слахб, който е бил пенсионер, преди Прахд да напусне детската градина. Скоро безделничещите целолози щяха да намалеят с един.
Поверих всички листове — освен нужните ми — на слънчевите небеса над Правителствения град и заповядах на пилота да се насочи към Отдела по провокациите.
Вече се плъзгахме над кафеникавите вълни на река Уийл, когато той ми каза:
— Няма да взема от вас никакви фалшиви пари!
Сигурно си припомняше тъжните за него дни в планините Блайк. Присмях му се. А той отбеляза:
— Днес доста чудато се държите, офицер Грис.
— Аз съм нов човек — съобщих му.
Не ми се видя окуражен от моята промяна. Но аз наистина сякаш летях над земята без крила. Всичките ми умения и дарби кипяха с пълна сила. Крек си го получи, Хелър също щеше да го отнесе. Ала двамата заслужаваха и повече от онова, което щеше да ги сполети!
Гмурнахме се в тунела. Хвръкнах нагоре по стълбата. Рейза Тор си беше същият — все така подозрителен. Някакъв вроден недостатък на личността, нямаше съмнение. Може би параноя?
Ръката му се пъхна в чекмеджето. Смешен навик.
— Как се държат жените с теб? — попитах го, само и само да облекча напрежението му.
Придружителят изскочи зад гърба ми, но Тор му каза:
— Аз ще се оправя с него.
Поведох го, щастлив и жизнерадостен. Без бавене се запътих към секцията за дрехи и се зарових в тях. Рейза Тор следеше търсенето ми с непресторен интерес. Направи някои неуместни предложения, искаше да ми пробута погребален костюм.
Намерих първата необходима ми дреха — палто и панталон като в представленията на „Домашен екран“, когато искат артистът да изобрази стар, мъдър учен. Избрах подходяща шапка с увиснала периферия, после и бастун.
Взех си обикновена чанта за дрехи и натъпках всичко вътре. Върнах се при рафтовете и отново разрових. Открих всекидневна униформа на Армейското разузнаване, със знаци и всичко останало. Цветът е направо гаден — като яйчен крем, но поне кройката придава поносим вид. Около дупката от нож на гърба петното съсирена кръв не беше голямо. Никой нямаше да забележи. Добавих и шапка. От съседните рафтове взех знак за ранг ХIII, с фалшиви камъни естествено, но пак си бяха яркочервени и блестящи. Пъхнах униформата в чантата.
Пак порових и този път измъкнах с нищо незабележителен граждански следобеден костюм, с обувки и другите принадлежности.
— Какво, по дяволите, правиш, Грис? — намеси се Рейза Тор. — Пак ли те е прихванало да избиваш купища хора?
Не се впрегнах от тона му. В твърде добро настроение бях.
— Наистина се занимавам с държавни проблеми — отговорих му. — Толкова легално нелегално е, колкото можеш да си представиш. Имам задача да проникна в Асоциацията на пенсионираните проститутки и да ги подбудя да се присъединят към ударните сили на принц Мортиуай, на Калабар.
— Искаш да кажеш, че заминаваш за Калабар?
Той опипваше дрехите, сякаш проверяваше качеството на плата. Отвори някои от джобовете. Мислех си, че търси забравени пари. Каква грешка!