Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Но пък и на кого ли му пукаше? Никакви показания нямаше да им свършат работа. Бях спуснал предпазителя на черната си каска. Затичах към прозореца. Никой не ме последва.
Спуснах се по стената като пъргаво насекомо и яхнах ролъра.
Разнесе се вой от сирената на полицейския пост. Да вървят по дяволите! Тихо избутах с крака ролъра до края на уличката и излязох на друг „булевард“. Возилото ми не вдигаше шум. Отдалечих се на два квартала и чак тогава изстисках от двигателя пълна мощност.
Разбира се, щяха да арестуват жената. Полицейското правило: „Първо арестувай, който ти е подръка“, щеше да задейства с пълна сила. Според регистрационната им система това вече се водеше разкрито престъпление. Бъдете грижливи, винаги съм казвал. Не оплитайте конците.
Закарах машината до зверилника на младежите и го оставих където си беше преди. Дори се забавих, за да го блокирам по същия начин.
Не след дълго се мушнах в аерокара. Шумоленето на дрехите ми събуди пилота. Излетяхме. Когато минахме над река Уийл, хвърлих през прозореца екипа и каската в ревящата вода.
По-късно през нощта лежах буден в стаята си. Каквото и да сполетеше Хелър и графиня Крек, сами си бяха виновни. Никога дотогава не бях изпитвал такава жажда да причинявам смърт. Дори си казах поучително — в никой ад няма демон толкова зъл, колкото е тайно хипнотизираният човек, разкрил заговора срещу себе си. И никой демон не би посмял да съчинява толкова мръснишки разнообразни планове, както аз през цялата нощ.
Хелър вече беше безпомощен в ноктите ми и аз имах намерение да се възползвам колкото може по-отмъстително от този факт!
Глава шеста
Станах на разсъмване. Високомерно се въздържах от забележки към моя пилот въпреки дребнавите му вайкания за онзи депозит — както изглежда, Хелър му беше простил, но пилотът, представете си само, се чувстваше виновен! Нахлух като буря в офиса на отдела, където ранобудният Боуч посмукваше горещ „главотръс“. Грабнах кутийката от ръката му и я довърших! Дори не останах, за да се насладя на изумлението му.
Спуснах се по стълбите към скритите в подземията стаи и отидох в секцията за подправяне на документи. Всеки отдел на апарата разполага с такава секция, без тях не можем да работим нормално. Действията обикновено са насочени срещу бунтовни и недоволни граждани. Малцина биха дръзнали да изработят фалшификатите, които измислих.
Под надвисналата сянка на Ломбар, подгонен от заповедите му (но и с лека тръпка на отмъстително злорадство, признавам), аз отместих разнообразните писала и печати и старателно започнах да съчинявам.
Доста време ми отне с многобройните задрасквания и допълнения, но успях, преди да дойдат двамата щатни фалшификатори.
Настаниха се на бюрата си и аз оставих черновите пред тях. Усмихнах се на уплахата им.
— Не ми се вярва да имаме подходяща хартия — измънка по-старшият.
— Намерете! — заповядах. — Незабавно. Намерете!
Той дълго рови из разни чекмеджета и кашони. Накрая измъкна два листа, необходими за тази работа.
Другият фалшификатор също се намеси:
— Според мен нямаме и подходящи печати.
— А според мен имате! — възразих аз.
Побледнелите лица на двамата ясно показваха страха им, но аз това и очаквах. Разполагам с предостатъчно материали срещу всекиго от тях, които не бях въвел в главната информационна система, и те се решиха да извършат новото престъпление, утешавайки се, че е по-безопасно от разкриването на многото им предишни.
Фалшификаторите са изключително забавни хора. В душата им се забелязват зачатъци на артистична дарба, дори гордост на художници и скоро двамата потънаха в старание и мастило. Не беше нужно да им казвам, че трябва великолепно да си свършат работата. И без това уважаваха занаята си. Имаше и друго — ако в двата документа останеше и най-дребен пропуск, разкрит от неподходящ служител, половината Управление на вътрешната полиция щеше да се впусне в издирване на виновните. Нуждата води до съвършенство!
Седнах на сандък с още неизползвани заповеди за екзекуция и зачаках. Фалшификаторите си прехапваха езиците, писалките им мъчително бавно изрисуваха сложните извивки и украшения, неизбежни в подобни документи. Не ми се стори дълго това двучасово чакане, защото двамата изработваха абсолютни шедьоври.
Най-после стигнаха и до печатите. Само на един от документите трябваше да се добавят и восъчни печати.
Запотени, едновременно горди и паникьосани, те духаха върху восъка да се втвърди по-бързо.
Младшият отново огледа творенията за някакъв недостатък. Старшият ги сравняваше придирчиво с оригинали от илюстрациите в някаква книга.