Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Боговете да са ни на помощ! — възкликна младшият. — Ами че нашите изглеждат по-истински от истинските! — В гласа му се прокрадна самодоволство. — Като си помисля, единственият начин да разберат, че не са истински, е да ги проверят в Имперските изходящи дневници. А никой извън Дворцовия град няма достъп до тях! Съвършени са!
Старшият добави две официални папки и тънък водоустойчив плик на леки раета. Докато оформяше комплекта, той ми каза:
— Разбира се, вие знаете, че притежаването на фалшифициран подпис и печат на Императора води до мъчения и бърз разстрел. Никога няма да стигнат до нас при разследване. Ние вече забравихме с какво се занимавахме току-що. Но само ако ви хванат, както ги носите, офицер Грис, свършено е с вас! Повече от свършено дори.
Протегна ми пакета, но още не го пускаше от ръката си.
— Разкопчейте си туниката да го залепя на корема ви. — И докато се занимаваше с това, добави: — Признавам, хитро сте го измислил, защото те няма да попаднат в документната система, а и никой не би ги търсил там. Но ще ги търси в Имперските дневници. И ако който и да е се опита да представи документите в Дворцовия град, веднага ще последва сверяване с дневниците. Което пък ще покаже, че такива документи никога не са били издавани, и представилият ги ще бъде заловен моментално, изтезаван и ликвидиран.
Закрепи пакета и докато закопчавах туниката си, той ме изгледа мрачно.
— Надявам се, че знаете какво правите. Много внимавайте на кого ги показвате. Пазете всичко това в най-дълбока тайна. Ако ги дадете на някого, той може да насочи разследването към вас.
Отворих вратата, а той врътна глава.
— Богове, ама вие сигурно страшен зъб имате на тия хора, офицер Грис!
От устата на фалшификатор, чиято работа всекидневно обричаше хора на смърт, това беше чудесен комплимент.
Въобще не влязох в кабинета си. Исках да отида на много места през този ден.
Всъщност имах време, колкото поискам — все още беше десет сутринта, но наредих на пилота:
— Я надуй двигателя!
Той успяваше да поддържа едва двеста мили в час сред претъпканото сутрешно небе.
— Ама вие за кого ме мислите, по дяволите? — отвърна кисело. — Не мога да карам като Хелър и вие най-добре го знаете!
Напоследък ставаше непоносимо нагъл. Тъкмо се пресягах напред, за да го плясна по врата, и се сетих — ако паднем и оцелеем, току-виж, някой открие пакета. Насила потиснах гнева си и го оставих да си приказва.
Голямата пустиня препускаше назад под нас. Днес още повече слънчеви танцьори играеха сред пясъците, но не ми беше до тях. Очите ми не се отделяха от грозната грамада на Спитеос, набъбваща пред нас.
Предвкусвах сладостта на отмъщението.
Глава седма
Когато влязох в тренировъчната зала, заварих обичайния трескав хаос. Всичко беше почистено отново и смърдеше на армейски дезинфектанти. Помощниците на Крек дресираха различни хора за бъдещите им задачи. Специален агент упражняваше уменията си за изстрелване на електронни иглени бомби. Двама бойци с метални нокти се учеха как привидно да се разкъсват на парчета без никаква вреда, освен петно изкуствена кръв. Магьосник и човекоподобно май си сменяха ролите постоянно, като всеки караше другия да изчезва от сцената.
А ето я и графиня Крек, моя дивеч. Тя никого не обучаваше, може би с това се занимаваха отскоро само помощниците й. Носеше цял искрящосин тренировъчен екип. Копринената й коса беше пристегната назад със синя лента. Блестящите обувки отразяваха светлините, докато тя се въртеше на халките в един ъгъл. Изхвърляше се във въздуха, правеше няколко бързи ножици с крака, после се обръщаше с главата надолу и успяваше да улови халките със стъпалата си. Много грациозно го правеше.
Излъчваше щастие. Когато застанах до нея, чух я да си напява лекомислена мелодийка. Видя ме и изведнъж усмивката й се стопи. Но все пак скочи от халките.
— Здрасти, Солтан — каза тя, вече нащрек.
Аз бях самото въплъщение на вестоносец — радостен, но и тайнствен. Огледах се предпазливо и съзрях едно уединено ъгълче зад някакви стари машини.
— Имам прекрасни новини за теб — прошепнах. Минах зад машините и я подканих да дойде при мен.
Тя реши да ме послуша. С бързите си погледи подчертах, че не искам никой да ни подслушва и наблюдава и че не бива никой да ни завари неподготвени. Свих пръст и я повиках да дойде още по-близо. Прошепнах:
— Току-що се връщам от височайша аудиенция.
Тази фраза можеше да означава само едно-единствено нещо.
— При Императора? — попита тя. — Точно ти?
Придадох си скромен вид. Сведох очи и опипах неловко изумрудения знак на ранга ми.