Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Глава осма
Насочихме се право към Комуникационния комплекс. Всеки знае, че движението около него е най-натовареното в света. Въздушни и наземни машини, пешеходци — десетки хиляди хора минават оттам всеки ден, за да си платят сметките, да поръчат приемане на още канали от „Домашен екран“, да проведат трудно осъществими разговори с планетите от нашата звездна система или просто да помрънкат колко лошо ги обслужват. Моята цел беше Централният справочник в купола на най-високата кула на комплекса.
На Хелър му предстоеше операция, за да вмъкна „наблюдател“ в главата му, при това операция без грешка!
Моят пилот не си затвори устата — мърмореше и се вайкаше колко претоварени били транспортните маршрути наоколо, все се опитваше да опази боята върху новичкия аерокар, а не да я пренесе върху някоя друга машина.
Аз бях твърде зает отзад. Извадих от джоба си фалшива горна челюст и я наместих под устната си. Покрих очите си с цветни лещи и сега вместо кафяви изглеждаха яркозелени. Махнах знака за моя ранг и го прибрах в джоба си.
Пилотът вмъкна аерокара под навеса на купола и паркира в ниша, над която висеше табела:
ДЕСЕТ МИНУТИ! ЗА ТЕБЕ СЕ ОТНАСЯ!
Напомни ми:
— Не се бавете много или „кенефните мухи“ ще ми намачкат бронята!
— Не след дълго ти ще си богат човек — съобщих му. — Така че млъквай.
— Ей — внезапно се оживи той, — нима ще ограбите това място?
Смахнат тип! Никой не държи пари в Централния справочник.
Промъквах се през рехавата тълпа. Едва ли в залата имаше повече от две хиляди души, задаващи въпросите си, много столове пред гишетата бяха свободни. Търсех някоя чиновничка, която да се окаже кретенка. Ама върховно тъпа. Открих я съвсем просто — другите клиенти заобикаляха бюрото й. Не смятах да губя време при нея.
— Случаят е крайно спешен — казах й. — Нужен ни е абсолютно най-добрият специалист по целология на Волтар.
Косата й бе подредена във висок хълм, приличаше на храмова постройка. Може би повтаряше очертанията на черепа отдолу. Бях принуден да й обясня какво е това целолог. Тя го набра върху клавиатурата пред себе си и символите се появиха върху екрана на бюрото. Прочетох ги, както бяха наопаки. Мога да го правя. Всеки в апарата може.
— Искате ли комуникационния му номер? — попита пълната с вакуум глава. Нали това им е работата в Централния справочник!
— Първо трябва да се уверя, че наистина е най-добрият. Позволявате ли?
Пресегнах се над екрана към редиците клавиши. Започнах да набирам каквото исках, тъпото същество само си седеше и ме гледаше с любопитство.
От тези справочни комуникационни пултове можете да измъкнете какви ли не данни. В тях са подредени всякакви професии, както и предприемачи. Казват ви къде можете да намерите този или онзи в момента, ако въпросният тип има навика да отговаря на обаждания. И за да не объркате нужния ви човек с някой друг, предоставят ви пълната информация от неговата електронна карта. За всеки случай, ако поискате нов вид услуга от тях, имат сведения и за кредитната му категория.
Беше лесно като урок в забавачката да си извадя всички изтъкнати целолози на Волтар, да узная кредитната им категория — а тя е показателна за напредъка в кариерата — и чрез пълната информация от електронните им карти да разбера къде се намира в момента всеки от тях. Освен това тези данни до последната буква ми бяха услужливо разпечатани на принтер.
Храмоподобният череп ме гледаше как се оправям с пулта й от обратната страна на бюрото. Току-виж, в момента се учеше как да работи с него. Кой знае?
Когато сгънах купчината листове, възкликнах:
— Олеле, че тези вземат прекалено скъпо!
Списъкът не съдържаше такива сведения, но празноглавата чиновничка кимна мъдро. Ама откъде ги намират тези момичета? От най-затънтените райони на Тауго ли? Където мъжете още имат опашки?
Поисках данни за целолозите, които наскоро са се възползвали от включването в справочника, тоест току-що завършилите обучението си и минали успешно през практическите изпити. Сдобих се и с началните им кредитни оценки заедно с биографиите и произхода им. Не забравих и копията от електронните им карти. Купчината стана цял фут дебела.
— А сега чий комуникационен номер искате да ви намеря? — попита въплъщението на гениалността.
В този миг прибирах подмишница безбройните, плътно покрити с текст листове.
— Но вие вече го намерихте! — казах й любезно. — Много ви благодаря. Бяхте толкова услужлива. Заслужавате повишение.
Малко преди това бях уловил погледа на един от шефовете й и с любезното си отношение към момичето показах, че всичко вървеше нормално.