Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
И тя ми подаде везаната кесия, която някак бе успяла да отмъкне.
— Дадох й пари, за да запише всичко.
— И? — попитах аз, докато грабвах ядно кесията си.
— И какво?
— Само заради парите ли се съгласи?
— О, татко — каза ми Поулгара. — Не я ли видя?
— Очите й ли имаш предвид?
— Естествено. Нали ти казах — нещо за нещо.
— Тя вече е твърде стара според разбиранията на алорните, за да й помогне особено — възразих й аз. — Никога няма да успее да се омъжи.
— Може би, но така поне ще може да се огледа спокойно в огледалото. — После добави с добронамерена ирония: — Ти никога няма да разбереш това, Стари Вълко. Довери ми се, знам какво правя. Сега какво?
— Предполагам, че бихме могли да отскочим и до Драсния. Тук изглежда нямаме повече работа. — Свих рамене. — Как успя да й оправиш очите?
— Мускули, Стари Вълко. Позатегнах част от тях. Други охлабих. Лесно е, ако внимава човек. Детайлите, татко, те са важни. Нали сам ми го каза?
— Къде си научила толкова за очите?
Поул сви рамене.
— Никъде. Учих се в движение. Тръгваме ли за Драсния?
Двадесет и шеста глава
Прекарахме нощта в къщата на Хатрук, а на сутринта отидохме до пристанището, за да продължим по вода до Коту, град близо до устието на река Мрин.
— Искам да ти благодаря, Хатрук — казах на водача на клана, докато седяхме на пристана.
— За мен беше удоволствие — отвърна ми той.
— Бих искал да те посъветвам нещо дребно, стига да ти се слуша.
— Разбира се.
— Не е зле да се замислиш как би могъл да запазиш религиозните си убеждения само за теб самия. В миналото Култът към Мечката причини сериозни неприятности в Алория и алорнските крале не си падат особено по него. Крал Алгар е търпелив човек, но търпението му вече се изчерпа. Култът е бил разпердушинван на няколко пъти и поредният удар вече се задава. Ти едва ли би искал да се озовеш на погрешната страна, когато това се случи. Алгар може да бъде адски твърд, когато си науми нещо.
Хатрук ме изгледа мрачно. Е, аз поне се опитах да го предупредя, но той явно бе решил да не ме слуша.
— Драс знае ли, че идваме, татко? — попита ме Поулгара, след като се качихме на кораба.
Кимнах.
— Вчера говорих с един от капитаните на Черек. Драс е потеглил за Боктор. На борда на един от онези бойни кораби е, тъй че със сигурност ще ни изпревари.
— Ще ми е приятно да се срещна отново с Драс. Той не е толкова умен, колкото са братята му, но пък има добро сърце.
— Така е — съгласих се аз. — Май ще трябва да си поговоря с него след като пристигнем в Коту. Време му е вече да се ожени.
— Само не ме гледай така, татко — каза Поул твърдо. — Харесвам Драс, но не чак толкова.
В наши дни Коту е едно от най-големите морски пристанища в света, най-вече, защото е ключова точка в западния край на северния търговски маршрут. Когато ние с Поул отидохме там за пръв път, обаче, търговията с надраките беше още твърде ограничена, а Коту не беше нещо повече от неголямо градче с няколко пристана. Драс вече ни очакваше там. На срещата с него пристигнаха още няколко негови приближени, които определено не си бяха направили труда, за да се запознаят с мен. Всички до един се интересуваха от Поулгара. Очевидно из алорнските кралства вече бе плъзнала новината за красивата дъщеря на Древния Белгарат и младите драснианци бяха решили да слязат надолу по реката, за да се убедят с очите си дали поне част от онова, което се говори е истина.
Убеден съм, че не останаха разочаровани.
Корабът ни пристана на здрачаване и ние веднага си наехме стаи в един не особено приветлив пристанищен хан. Смятахме да отплаваме още на следващата сутрин нагоре по реката до селцето Брака, там където бе окован Мринският пророк.
Двамата с Бичия врат си поговорихме доста до късно същата вечер, което за Поул си беше поредна възможност да разбие няколко мъжки сърца.
По някое време Драс се облегна в стола си и ме погледна изпитателно.
— Алгар ще се жени, ако не си чул още — каза ми той с леко натегнат тон.
— Странно, че не ми спомена нищо за това, докато бяхме на Острова — отбелязах аз.
— Знаеш го какъв е Алгар — каза Драс, свивайки рамене. — Май и аз трябва да се замисля за нещо подобно.
— И без друго смятах да отворя дума за това — казах му аз. — Обикновените люде могат да се оженят или не, както им скимне, но кралете си имат своите отговорности.
— Сигурно не искаш да… — И той остави незавършената си фраза да увисне във въздуха между нас.
— Не, Драс — казах му аз твърдо. — Поулгара не е за омъжване. Освен това не мисля, че би искал да се ожениш точно за нея. Освен всичко останало, характерът й е малко, как да се изразя… чепат. По-добре си избери някое свястно алорнско момиче. В крайна сметка ще видиш, че тя ще те дари с повече щастие.