Белгарат — магьосникът

Точно това исках да чуя. Тези думи потвърждаваха, че Борник наистина е пророк и онова, което е казвал през всичките тези години, вероятно е съдържало безценна информация, която — уви! — беше безвъзвратно изгубена. Започнах да проклинам на ум и да си изреждам нещата, които бих искал да направя с това дебелоглаво копеле Хатрук. Потърсих с поглед Поулгара, но тя седеше в ъгъла, увлечена в разговор с кривогледата щерка на Борник.

— И Изборът ще бъде направен на светото място на децата на Бога-Дракон — продължи Борник, — защото Богът-Дракон е грешка, той не беше замислен тъй. Само чрез Избора ще бъде заличена грешката и всичко отново ще стане едно. Въззри, защото в деня на Избора Сферата на Алдур ще посочи Детето на Мрака с пурпурния си огън. Пази добре сина на Детето на Светлината, защото той няма да има брат. Ще дойде време, в което онези, които някога са били едно, а сега са разделени, ще станат отново едно и тогава единият от тях няма повече да го бъде.

После натежалата стара глава на Борник клюмна, сякаш усилието, което положи, за да изкаже пророчеството, го бе изтощило до изнемога. Можех да опитам да го разбудя, но едва ли щях да успея да го сторя. Той просто беше твърде стар и изтощен, за да продължи. Станах, взех завивка от близкото легло и загърнах стареца с нея. Никак не ми се искаше да настине и да умре, преди да е казал онова, което трябваше да каже.

— Поул.

— Минутка, татко — каза тя, махвайки ми нетърпеливо с ръка.

После продължи да си говори с кривогледото момиче.

— Значи се уговорихме? — каза тя след известно време на Луана.

— Както кажете, лейди Поулгара — отвърна й „старата мома“. — Само първо да се погледна, ако не възразявате?

Тя стана, отиде до огледалото и се вгледа напрегнато в него.

— Готово! — беше всичко, което каза после.

Когато се обърна към нас, очите й си гледаха повече от нормално. Освен това се оказаха доста красиви, доколкото си спомням.

Какво ставаше тук?

— Добре, татко — обърна се някак небрежно към мен Поулгара. — Сега вече можем да вървим.

И тя тръгна към вратата.

— Какво беше всичко това? — попитах я, докато й отварях вратата.

— Нещо за нещо — отвърна тя. — Можеш да го наречеш честна сделка, ако искаш.

— Ето къде ни е проблемът — й казах аз, сочейки потропващия от нетърпение Хатрук, който чакаше на улицата. — Той е последовател на Мечия Култ и дори да го насиля да записва бълнуванията на Борник, със сигурност ще ги предаде на жреците на Култа, за да ги прегледат, преди да ми ги предадат. Кой знае какви глупости ще ми изпратят после.

— Вече се погрижих за това, татко — заяви ми тя с онзи неин обидно покровителствен тон. — Няма защо въобще да замесваме Хатрук в цялата история. Луана ще се погрижи за всичко.

— Дъщерята на Борник?

— Естествено. Все пак тя му е по-близка от всички останали. Слушала е бълнуванията му години наред и освен това знае точно как да го накара да повтори всичко, което е казал преди. За това е достатъчна една единствена дума.

Поулгара замълча за миг.

— О — каза после, — можеш да си вземеш обратно кесията.