Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Татко — каза той, — погледни този бледолик. Той е справедлив човек и е приятел на делаварците.
— Син на Микон ли е той?
— Не! Той е воин, познат на ингизите, и вдъхва страх у макасците.
— Какво име си е спечелил с делата си?
— Ние го наричаме Ястребово око — отвърна Ункас, — защото окото му никога не го лъже. На мингозците е познат повече с това, че сее смърт сред воините им; името, което те са му дали, е Дългата карабина.
— Дългата карабина! — възкликна Таменунд, като отвори очи и изгледа строго разузнавача. — Моят син не прави добре, че го нарича свой приятел.
— Давам това име на този, който е доказал, че е такъв — отвърна младият вожд с голямо спокойствие и твърдост. — Ако Ункас е добре, дошъл сред делаварците, добре дошъл ще бъде и Ястребово око със своите приятели.
— Бледоликият е убил мнозина от моите млади воини.
Името му е добре известно поради ударите, които е нанесъл на ленапци.
— Ако някой мингозец е пошепнал това в ушите на делаварците, той само е показал, че е птица, която лъжливо грачи — каза разузнавачът, като реши, че вече беше дошло време да отблъсне всички обидни обвинения. Той говореше на езика на този, към когото се бе обърнал, обаче си служеше по своему с речта на индианците. — Дори пред собствения им огън на съвета не ще откажа, че съм убивал макасци, но ръката ми никога не е навредила съзнателно на някой делаварец, защото това е противно на чувствата, които ме карат да обичам тези хора, както и всичко, свързано с тяхното племе.
Нисък, одобрителен шепот се понесе между воините. Те се спогледаха като хора, които едва сега започват да съзират грешката си.
— Къде е хуронът? — запита Таменунд. — Той ли е отровил слуха ми с лъжи?
Човек може по-лесно да си представи, отколкото да опише чувствата, които разкъсваха Магуа, когато Ункас възтържествува. Сега той пристъпи смело и застана пред патриарха.
— Справедливият Таменунд — каза той — няма да задържи това, което хуронът му е поверил.
— Кажи ми, сине на моя брат — подхвана мъдрецът, като извърна погледа си от тъмния лик на Хитрата лисица и с радост насочи очи към по-приятните черти на Ункас, — този чужденец има ли над тебе права на победител?
— Няма никакви права. Пантерата може да влезе в поставен от жените капан, но тя е силна и знае как да избяга оттам.
— А над Дългата карабина?
— Той се надсмива над мингозците. Хайде, хуроне, върви да питаш твоите индианки какъв цвят има мечката.
— Върху чужденеца и бялата девойка, които дойдоха заедно в стана ми?
— Трябва да ги пуснеш да си вървят.
— А има ли хуронът право върху жената, която остави при моите воини?
Ункас не отговори.
— А върху жената, която мингозецът доведе в моя стан? — повтори подчертано Таменунд.
— Тя е моя — извика Магуа, като разтърси тържествуващо ръка срещу Ункас. — Мохикане, ти знаеш, че тя е моя.
— Моят син мълчи — каза Таменунд, като се мъчеше да отгатне чувствата на младежа, който извърна опечалено глава.
— Така е — беше ниският отговор.
Настана кратко и внушително мълчание, което показа съвсем ясно с каква неохота множеството признаваше правотата на искането на мингозеца. Най-после мъдрецът, от когото единствено зависеше решението, рече с твърд глас:
— Хуроне, върви си.
— Както дойдох ли, справедливи Таменунде — запита коварният Магуа, — или с тази, която бе поверена на делаварците? Вигвамът на Хитрата лисица е празен. Върни му това, което му принадлежи.
Старият човек се замисли за миг, после наклони глава към единия от своите почитани другари и запита:
— Не ме ли лъжат ушите ми?
— Не, всичко това е вярно.
— Този мингозец вожд ли е?
— Първият сред своето племе.
— Девойко, какво желаеш да направиш? Един знатен воин те иска за жена. Върви — твоят род не ще угасне никога.
— Хиляди пъти по-добре ще е да угасне, отколкото да бъда подложена на такова унижение! — извика Кора, изтръпнала от ужас.
— Хуроне, умът й е обърнат към шатрите на нейните деди. Една жена, която влиза във вигвама с отвращение, не създава щастлив дом.
— Тя говори с езика на своя народ — отвърна Магуа, като изгледа жертвата си с горчива ирония. — Девойката е от търговски род и иска да продаде скъпо благоволението си. Нека Таменунд каже думата си.