Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
Сдържан, но все пак ясен одобрителен шепот се понесе сред тълпата при това великодушно предложение. Дори и най-коравосърдечният делаварски воин изрази възхищението си от мъжеството на тая саможертва. Магуа се спря и за момент като че ли се поколеба, после хвърли поглед към Кора, в който странно се смесваха възхищение и жестокост, и взе окончателно решение.
С презрително тръсване на главата си той показа, че отхвърля предложението и заяви със спокоен и равен глас:
— Хитрата лисица е голям вожд. Той не променя решенията си. Хайде — каза той, като сложи прекалено интимно ръка върху рамото на пленницата си, за да я подкани да тръгне. — Хуронът не обича празни приказки. Да вървим.
При това оскръбление девойката се отдръпна назад с гордо женско достойнство, черните й очи светнаха, кръв нахлу чак до слепите й очи, сякаш пламнали като сияйно слънце.
— Аз съм твоя пленница и съм готова да те последвам, когато дойде време за това, дори и ако трябва да отида на смърт. Насилие обаче съвсем не е нужно — рече хладно тя, а после веднага се обърна към Ястребово око и прибави: — Благородни ловецо, благодаря ти от цялата си душа. Предложението ти отиде напразно, а и аз нямаше да го приема. Но все още можеш да ми бъдеш полезен, дори повече, отколкото с великодушното си намерение. Погледни онова сломено и унизено девойче! Не го изоставяй, докато не го заведеш в селището на цивилизовани хора. Не ти казвам, че баща й ще те възнагради — продължи тя, като стисна грубата ръка на разузнавача, — защото хора като тебе стоят над всякакво възнаграждение, но той ще ти благодари и ще те благослови. О, как бих желала и аз да чуя благословия от неговите уста в този страшен миг! — Гласът й пресекна; за миг тя замълча. После се приближи до Дънкън, който подкрепяше безчувствената й сестра, и продължи с по-тих глас, който обаче издаваше страхотна борба между чувствата й и женската й природа:
— Няма нужда да ви казвам да бдите над съкровището, което ще стане ваше. Вие я обичате, Хейуърд — това би скрило от погледа ви хиляди недостатъци, ако Алиса ги имаше. Тя е толкова мила, нежна, сладка и добра, колкото може да бъде една смъртна. Дори най-взискателният не би могъл да съзре у нея и най-малкия недостатък. Тя е красива — о, тъй ослепително красива! — И Кора сложи тъжно своята хубава, но не тъй светла ръка върху алабастровото чело на Алиса, като отмахна златните къдрици, които се спущаха до веждите и. — А и душата й е тъй чиста и неопетнена като кожата и! Бих могла да кажа още много неща, може би повече, отколкото би одобрил хладният разум, но ще пощадя и вас, и себе си … — Гласът й стихна съвсем и тя сведе глава над сестра си. След гореща и продължителна целувка Кора се изправи смъртнобледа, но без нито една сълза в трескавите си очи, обърна се и каза на дивака с цялото си предишно гордо държане: — А сега, господине, щом това е вашето желание, ще ви последвам.
— Да, тръгвай — извика Дънкън, като предаде Алиса в ръцете на една млада индианка. — Върви си, Магуа, върви си. Тези делаварци си имат свои закони, които им забраняват да те задържат, но аз, аз не съм длъжен да им се подчинявам. Върви си, злобно чудовище. Защо се бавиш?
Мъчно би било да се опише изражението, което придоби лицето на Магуа, когато чу, че го заплашват с преследване. Най-напред в очите му блесна жестока и непресторена радост, обаче в следния миг тя бе заместена от лукаво безразличие.
— Гората е голяма — отговори той. — Широката ръка може да дойде.
— Чакайте — извика Ястребово око, като хвана Дънкън за ръката и го задържа насила. — Вие не познавате коварството на този дявол. Той ще ви въвлече в някоя засада, смъртта ви дебне …
— Хуроне — прекъсна го Ункас, който, подчинявайки се на строгите обичаи на своето племе, слушаше всичко с дълбоко внимание. — Хуроне, справедливостта е дадена на делаварците от Маниту! Погледни слънцето. Сега то е в горните клони на елхите. Пътят ти е открит и кратък. Когато го видиш над дърветата, по следите ти ще тръгнат въоръжени хора.