Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Приятел! — повтори мъдрецът и мрачни бръчки по челото му придадоха на неговия поглед онази строгост, която в зрялата му възраст правеше очите му тъй страшни. — Нима мингозците са господари на земята? Какво търси тук един хурон?
— Справедливост. Пленниците му са при неговите братя и той е дошъл за тези, които му принадлежат.
Таменунд обърна глава към единия от двамата старци, които го подкрепяха, и изслуша кратките му обяснения. После се извърна към просителя, изгледа го за миг с дълбоко внимание и каза с нисък, колеблив глас:
— Справедливостта е закон за великия Маниту. Деца мои, дайте храна на чужденеца. А ти, хуроне, вземи си пленниците и си върви.
След като произнесе тази тържествена присъда, патриархът седна и отново затвори очи, сякаш образите от собствения му богат живот го радваха повече от видимите предмети на настоящето. Нямаше ни един делаварец, достатъчно смел, за да каже нещо против такава присъда, а още по-малко — да й се противопостави. Едва бе изрекъл Таменунд думите си, и четирима-петима от по-младите воини застанаха зад Хейуърд и Ястребово око и така бързо и сръчно омотаха с ремъци ръцете им, че в един миг и двамата бяха лишени от свобода. Вниманието на Хейуърд бе погълнато от милата му, почти безчувствена Алиса; той не можа да схване намеренията им, преди да ги изпълнят. А разузнавачът, който смяташе дори враждебните делаварски племена за по-висши същества, се подчини, без да се съпротивлява. Но може би той не би се държал така покорно, ако разбираше добре езика, на който се бе водил предишният разговор.
Преди да изпълни по-нататъшните си намерения, Магуа огледа с тържествуващ поглед присъствуващите. Като видя, че мъжете не могат да му окажат никаква съпротива, спря очи върху тази, която ценеше най-много. Кора му отвърна с такъв спокоен и непоколебим поглед, че решителността му отслабна. Но като си спомни за ловкостта, с която си бе послужил по-рано, грабна Алиса от ръцете на воина, на когото се бе облегнала, кимна на Хейуърд да го последва и даде знак на заобикалящата го тълпа да им направи път. Ала Кора, вместо да се подчини на порива на сестринската си любов, както Магуа очакваше, се завтече и се хвърли пред краката на патриарха, като извика на висок глас:
— Справедливи и достопочтени делаварецо, облягам се на твоята мъдрост и власт, за да получим милост. Не слушай коварните хитрувания на онова безсърдечно чудовище, което трови ушите ти с лъжи, за да задоволи жаждата си за кръв. Ти, който си живял много години и си видял злините на този живот, сигурно знаеш да облекчаваш страданията на нещастните.
Очите на стария човек се отвориха полека и той отново погледна към тълпата. Когато пронизителният глас на молителката стигна до ушите му, той отправи бавно очи към нея и погледът му се впери в лицето й. Кора беше паднала на колене. Със скръстени ръце, притиснати към гърдите, тя стоеше като жив, красив образ на женствеността и гледаше немощния му, но величествен образ с някакво особено благоговение. Постепенно изразът на Таменундовото лице се промени, погледът му се изпълни с възхищение и чертите му се озариха с онази духовна сила, която преди един век предаваше младежкия му жар на многобройните отряди на делаварците. Като се изправи без помощ и явно без усилие, той запита с твърд глас, който сепна слушателите:
— Коя си ти?
— Жена, жена от ненавиждана раса — англичанка, но която никога не ти е сторила зло, нито пък би сторила зло на племето ти, дори и да иска … Жена, която търси помощ.
— Кажете ми, деца мои — продължи патриархът с дрезгав глас, простирайки ръка към заобикалящите го индианци, докато очите му продължаваха да бъдат приковани в коленичилата фигура на Кора, — къде са отседнали сега делаварците?
— В ирокезките планини, отвъд бистрите извори на Хорикън.
— Много жарки лета са се изминали, откак за последен път вкусих водата на моите собствени реки — продължи мъдрецът. — Децата на Минкон75 са най-страведливите бели хора, но те бяха жадни и взеха тези реки за себе си. Нима ни преследват чак дотук?
— Ние не преследваме никого и не желаем нищо да заграбим. Доведоха ни между вас като пленници, против волята ни и сега молим само да ни позволите да си отидем мирно при своите близки. Не си ли ти, Таменунд, бащата, съдията, дори, бих могла да кажа, пророкът на този народ?
— Аз съм Таменунд, човекът, който помни много дни.
— Преди около седем години един от твоите делаварци беше принуден да проси милост от един бял вожд до границите на тази провинция. Той заяви, че е потомък на справедливия и добър Таменунд. „Върви си — каза белият човек, — освобождавам те заради това, че си негов син.“ Спомняш ли си името на този английски воин?
75
Минкон — Уилиам Пен, основател на щата Пенсилвания, когото делаварците са наричали Минкон; тъй като в отношенията си с индианците той никога не си е служил с насилие и несправедливост, репутацията му на честен човек е станала пословична. — Б.а.